![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Цитаделата на лорд Касуел не беше достатъчно висока, за да се нарече кула, но земята наоколо беше равна и Кейтлин можеше да види на левги разстояние във всички посоки. Накъдето и да погледнеше, виждаше огньове. Покриваха земята като паднали звезди и също като звездите бяха непреброими.
— Бройте ги, ако искате, милейди — каза тихо Ренли. — Ще броите чак до съмване. Чудно, колко ли огньове горят около Речен пад?
Кейтлин долови смътно музиката, лееща се от вратите на Голямата зала. Не посмя да брои звезди.
— Казаха ми, че синът ви прехвърлил Шийката с двадесет хиляди меча — продължи Ренли. — След като лордовете на Тризъбеца се присъединиха към него, навярно оглавява вече четиридесет хиляди.
„Не — помисли тя, — много по-малко; изгубихме хора в битките и други за жътвата.“
— Тук разполагам с два пъти повече — каза Ренли, — и това е само част от силата ми. Мейс Тирел остава в Планински рай с други десет хиляди, имам силен гарнизон в Бурен край, а скоро и дорнците ще се присъединят към мен с цялата си сила. А не забравяйте и моя брат Станис, който държи Драконов камък и командва владетелите на Тясното море.
— Изглежда, вие сте този, който забравя за Станис — отвърна Кат малко по-рязко, отколкото възнамеряваше.
— Претенцията му, имате предвид? — Ренли се засмя. — Позволете ми грубостта, милейди. От Станис би се получил един ужасен крал. Но няма да стане такъв. Хората зачитат Станис, дори се боят от него, но малцина го обичат.
— Все пак той е по-големият ви брат. Ако за някой от двама ви може да се твърди, че има права над Железния трон, то това е лорд Станис.
Ренли сви рамене.
— Кажете ми, какви права изобщо имаше брат ми Робърт над Железния трон? — Не дочака отговор. — О, имаше приказки за кръвни връзки между Баратеон и Таргариен, за разни бракове отпреди сто години, за втори синове и по-големи дъщери. Тези дивотии не интересуват никого освен майстерите. Робърт спечели трона с бойния си чук. — Посочи с широк замах неизброимите огньове, светещи от хоризонт до хоризонт. — Е, това е моята претенция, не по-слаба от тази на Робърт. Ако синът ви ме подкрепи, както баща му подкрепяше Робърт, ще се увери в щедростта ми. С радост ще го призная във всичките му земи, с всичките титли и достойнства. Може да властва в Зимен хребет колкото иска. Може дори да се нарича крал на Севера, ако иска, стига да прегъне коляно и да ми поднесе почитта си като на свой върховен суверен. „Крал“ е само дума, но васалството, верността, службата… тях трябва да получа.
— А ако не пожелае да ви ги поднесе, милорд?
— Решен съм да бъда крал, милейди, и не на раздробено кралство. По-ясно от това не мога да го кажа. Преди триста години един крал Старк е коленичил пред Егон Дракона, след като разбрал, че не може да се надява да му устои. Това се казва благоразумие. Вашият син също трябва да прояви разум. Присъедини ли се към мен, тази война я смятайте за приключила. Ние… — Ренли изведнъж млъкна и попита:
— Това пък какво е сега?
Стърженето на веригите предизвести вдигането на желязната решетка на портите. Долу конник с шлем с крилца подкара покрития си с пяна кон под железните шипове.
— Извикайте краля! — викна той.
Ренли притича до зъбера.
— Тук съм, сир.
— Ваша милост. — Конникът пришпори коня си по-близо. — Дойдох колкото може по-бързо. Ида от Бурен край. Обсадени сме, ваша милост, сир Кортни не им се дава още, но…
— Но… това е невъзможно. Трябваше да ме известят, че лорд Тивин е тръгнал от Харънхъл.
— Не са Ланистърите, сеньор. Лорд Станис е пред портите ви. Крал Станис, така се нарича сега.
ДЖОН
Вятърът шибна дъжда в лицето на Джон, докато пришпорваше коня през придошлия поток. До него лорд-командирът Мормон придърпа качулката на плаща си и изруга скапаното време. Гарванът стоеше на рамото му с настръхнала перушина, прогизнал и сърдит като Стария мечок. Мокри листа заплющяха около тях като ято мъртви птици. „Гората на духовете — помисли Джон. — Гората на удавниците май ще е по-вярно.“
Надяваше се, че Сам се държи някъде назад в колоната. Не беше добър ездач дори при сухо време, а шестте дни непрекъснат дъжд бяха направили терена измамен, разкалян и мек, със скрити в подгизналата пръст камъни. Духнеше ли вятърът, биеше капките право в очите им. Валът някъде на юг сигурно беше протекъл, топящият се лед щеше да се смеси с топлия дъжд и да потече на вади и цели реки. Пип и Тоуд сигурно седяха сега край огъня в трапезарията, пиеха си греяното вино преди вечерята. Джон им завидя. Мокрите вълнени дрехи бяха полепнали по него, дращеха и го сърбеше, вратът и раменете го боляха ужасно от тежестта на ризницата и на меча, и му беше втръснало от солена треска, солено говеждо и кораво сирене.