Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
И въпреки това яростта, с която те се хвърляха срещу оръжията на тренираните стражи, не преставаше да го изненадва. Бунтовниците не бяха воини, но независимо от това нито един от тях не се държеше като страхливец, нито пък се опитваше да избяга. Наместо това вдигаха оръжията си и се хвърляха в атака, след което биваха поваляни като житни класове. Джалис се намръщи, когато кървавата струя опръска бузата му, и се зачуди каква ли криворазбрана преданост ги караше да се сражават с такъв плам.
Секунда по-късно гърмежът на пушка внезапно прикова вниманието му и един страж вляво от него се строполи с вик на земята. Последва го втори, после трети. Джалис забеляза откъде се стреляше; двама мъже бяха застанали до отсрещната стена, където бяха наредени пушки и бурета с барут. Изведнъж към тях се присъединиха и други, които бързо започнаха да си взимат оръжия. Един страж зад командира тъкмо сваляше собствената си пушка от гърба си, когато Джалис го сграбчи грубо за ръката.
— Не бъди глупак! — извика. — Отбой! Махаме се!
Беше си доста рисковано начинание — да се хвърлят на сляпо, врязвайки се във враговете си, както бяха направили — ала имаше само един начин да се влезе или излезе от това подземие и стражите просто нямаха избор. Сега Джалис видя, че бе подценил решимостта на майсторите на бомби, а това можеше да им струва скъпо. Богове, та те трябваше да внимават с тези пушки тук долу! Цялото място представляваше един огромен барутен погреб, който само чакаше да избухне! Това бе самоубийство!
А може би бунтовниците целяха точно това.
Стражите се изтеглиха към стълбището, обаче противниците им удвоиха яростта на атаката си, хвърляйки се към натрапниците, без ни най-малко да им пука за собствената им безопасност, отрязвайки пътя им към свободата. Загърмяха още повече пушки, стреляйки безразборно по приятели и врагове. Джалис се опита да си пробие път през редиците, гъстата воня на щавените кожи го задушаваше, а паниката протягаше пипалата си вътре в него; ала просто нямаше къде да отиде. Той усети как изведнъж му прималява от страх, гърдите му се свиват болезнено, всичко наоколо сякаш се забави до пълзене, а някакво зловещо предчувствие прошепна в ухото му, че краят е дошъл.
Той нито чу куршума, който рикошира в едно буре с барут, нито видя проблясъка. Кожарската работилница избухна в чудовищна експлозия, която натроши на камъни близките улици, унищожавайки всичко наоколо, запращайки тухли и горящи греди високо в небето, част от които после цопнаха сред съскане и пара в реката, а други обсипаха като град покривите и прозорците на къщите. Земята се разтресе, разклащайки дори основите на Императорската цитадела, и огромен черен стълб дим изригна от пламтящите останки и се насочи нагоре към небето, опетнявайки красотата на съвършения летен ден.
— Знаеш, че в думите ми има смисъл, Анаис.
Императрицата изгледа Баракс Мос, който бе седнал от другата страна на ниската масичка. Намираха се в една от западните стаи в Цитаделата, а между тях бе сервирано скромно ястие от риба, ориз и раци от залива Матакса. Дурун крачеше нервно пред изящния свод, извеждащ на широка тераса, която бе проектирана така, че да улавя лъчите на следобедното слънце през пролетта и есента. В разгара на лятото балконът оставаше в сянка; ала влажността на въздуха не се търпеше дори тук и слабичкият ветрец не беше в състояние да им донесе тъй жадуваната прохлада.
— Богове, жено, защо не го послушаш? — извика Дурун, а дългата му лъскава коса се развя, когато изведнъж се завъртя към съпругата си, вбесен от поведението й. — Това е единственият начин.
— Дурун, не се бъркай в това! — сопна му се баща му. — Не ни помагаш.
Анаис използва тънката си пръстовилица, за да забоде едно парченце хлъзган, карайки ги да я изчакат, докато го дъвчеше замислено. Дурун кипеше от яд, наблюдавайки я като отвързано куче, току-що видяло заек. Мос я гледаше спокойно.
— Не съм сигурна, че виждам причината да направя това. Най-голямата заплаха за Аксками я няма — рече тя. — Опасността от тайното оръжие на армията на Ангър ту Торик изчезна.
— Така е — съгласи се Мос, — ала с цената на две кохорти от императорските ви стражи. Войниците ви и преди не бяха достатъчно, Анаис; а сега положението ви е още по-лошо. Бунтове разкъсват сърцето на града, а армиите на рода Амача и рода Керестин пристигнаха пред града и се строяват за бой. Хаосът поражда хаос, моя Императрице; градът ви се разрушава и вие не разполагате с нужните сили, за да попречите на това. Ако Амача или Керестин ударят Аксками сега, вашите хора ще бъдат твърде заети с населението, вместо да окажат съпротива.