Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Ах, ти, глупаво момиче! — прозвуча зад нея сърдит мъжки глас.
Изплашена до смърт, Алена стреснато се обърна. Когато разпозна високата фигура на мъжа си, коленете й омекнаха от облекчение. Трепереща, тя се облегна на писалището и притисна ръка към лудо тупкащото си сърце.
— Мили Боже! — скара му се тя. — Защо ме плашиш така? Трябваше да влезеш малко по-внимателно.
— Нима? — отвърна Коул ядосано. — А ти самата излизаш и те няма толкова дълго, че човек почва да се чуди какво ли ти се е случило.
— Нали ти казах, че мога и сама да се грижа за себе си!
Коул хвърли кожената си шуба върху едно кресло.
— Зимите тук не са така меки, както при вас, на юг, мила моя. Няколко измръзнали пръста на ръцете или краката са нещо много лошо, но още по-лошо, че немалко хора, посмели да излязат в подобен адски студ, е трябвало да се простят с живота си.
Алена не беше в настроение да слуша упреци от страна на Коул и бързо смени темата.
— Как успя да ме намериш?
— Търсих навсякъде из околността, когато внезапно ми хрумна, че може да си тук.
Алена забеляза, че Коул куца повече от обикновено, докато той прекоси стаята и застана до писалището. Лицето му стана сериозно, когато видя портретчето.
— Моят талисман, откакто се върнах от Ню Орлиънс — промърмори той. — Роберта твърдеше, че го е хвърлила в реката. Но очевидно и този път е излъгала.
Той постави снимката на писалището и се обърна към Алена.
— Това беше кабинетът на баща ми — каза той, — идвах често тук, когато имах грижи и исках да бъда сам. Една седмица преди смъртта си Роберта ме потърсила тук, но по това време аз съм бил в града. Когато се върнах, тя вече беше направила всичко на пух и прах… — С махване на ръката Коул посочи безпорядъка наоколо. — Дни след това никой не множеше да я укроти. Майлс си взе отпуск, Ани се скри в килера, а камериерките се барикадираха в една стая на тавана. Роберта беше намерила твоята снимка. Затова беснееше като фурия. Мисис Гарт беше единствената, която Роберта не закачаше и която свободно можеше да се движи из къщата. — Устните на Коул се изкривиха в горчива усмивка. — Роберта дори искаше от мен да й кажа къде те крия.
Алена беше слисана.
— Но защо си запазил тази снимка?
Коул бавно вдигна очи и погледна сериозно жена си.
— Не можеш ли да отгатнеш, Алена? — запита той с въздишка. — Толкова ли е трудно да се разбере?
Когато се приближи до нея и я прегърна, вълна от нежност заля Алена. Коул я отведе до едно кресло и я притегли на коленете си. След това събу мокрите й обувки и притисна студените й крака между своите, за да ги стопли.
— Отдавна съм влюбен в теб — каза той тихо. — След като напуснах Ню Орлиънс, се помъчих да те забравя, но не можах. Тогава взех решение да погледна истината в очите и да се опитам да те спечеля.
— Но ти не се ожени за мен от любов, а по взаимно споразумение. Поне така твърди вуйчо Ангъс! — извика Алена, изпълнена с недоверие.
— Ангъс е излъгал. Искал е да ни противопостави един на друг. Съчинил е всичко това, след като се бях обърнал с писмо към доктор Брукс и мисис Хоутърн с молба да ти предадат предложението ми за женитба.
— Значи ти си писал пръв? — Алена се вгледа изпитателно в блестящите дълбини на сините му очи.
— Мисис Хоутърн ми писа за неприятностите ти с онзи Жак Дюбоне. Тя ме съветваше, ако изобщо държа на теб, да сваля маската на безразличието и да предприема нещо, за да ти помогна. Последвах съвета й и реших да се оженя за теб. Ако тя не беше ми писала, с моята нерешителност сигурно щях да загубя още доста време, докато намеря някакъв повод да ти направя предложение.
— Какво ти пречеше да го сториш? — попита Алена меко.
— В Ню Орлиънс ти винаги отхвърляше толкова решително моите опити за сближаване, че не знаех дали ще приемеш. Затова просто бях решил да изчакам по-добри времена.
— Кажи честно, наистина ли искаше да се ожениш за мен? — попита Алена.
— Само теб и никоя друга виждах като своя жена. Това е чистата истина.
Очите на Алена се напълниха със сълзи. Можеше ли след всичките тези борби и разправии да повярва, че той искрено я обича? Не беше ли си мечтала горещо тъкмо за това през месеците, когато Коул беше женен за Роберта? Можеше ли най-сетне да забрави подозренията и да бъде онази нежна и любеща нежна, която той така настойчиво търсеше в нея?
Тя обви срамежливо ръце около врата му. Когато Коул пламенно я целуна, всяка съпротива рухна. С цялото си същество отвръщаше на страстните му милувки. След това опря глава на бузата му и се опита да подреди малко обърканите си мисли. Струваше й се, че всичко стана прекалено бързо. Алена знаеше колко е ранима и не желаеше да покаже някое уязвимо място, за да не съжалява по-късно. Но не искаше Коул да забележи това й намерение и затова смени темата.