Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Тези възможности могат да се появят доста ненадейно, така че не се изненадвай — посъветва я той, като се притисна към нея, за да илюстрира думите си.
Босият й крак го погали по прасеца.
— Всеки път щом чуя стъпките ти, ще чакам с нетърпение да дойдеш при мен.
Гейдж плъзна ръка по съблазнителната извивка на хълбока й и я спусна надолу по външната страна на бедрото й. Устните му погалиха бузата й.
— Ще ме чакаш ли тук, докато се върна?
Шимейн изненадано го погледна през рамо.
— Не предпочиташ ли да ти приготвя закуска? Почти не сме се докосвали до храната, която ни изпрати Хана. Тя ще остане много разочарована, ако научи колко малко сме хапнали.
Той се засмя.
— Сигурен съм, че Хана би ни разбрала, ако й обясним, но не виждам защо трябва да го правим, мадам.
Устните му обсипаха с леки целувки шията и раменете й. Тя въздъхна доволно.
— Прав си, ако й кажем, Хана има да се чуди какво толкова сме правили.
Топлият му смях погали кожата й.
— Като се има предвид броят на децата, които е родила, тя несъмнено ще може да отгатне.
Шимейн се запита дали всички младоженци прекарват толкова бурно първата си брачна нощ, но си припомни как няколко нейни приятелки в Англия след сватбата си бяха споделили с нея своето разочарование от „всичко, което се случва в брачното ложе“. Самата тя обаче бе напълно удовлетворена и щастлива от страстта на съпруга си.
— Все пак, най-добре е да бъдем дискретни. Защо трябва хората да си мислят, че сме прекарали цялата нощ в оргии?
— Ами… защото си беше така, мадам — отговори Гейдж през смях.
Шимейн се усмихна доволно и се намести по-плътно до него.
— Знам, Гейдж, но няма нужда и някой друг да го знае. Хората наистина ще решат, че си се оженил за блудница.
Съпругът й въздъхна с престорено опечалена гримаса.
— Едва ли може да се направи нещо по този въпрос. Рано или късно, истината винаги излиза наяве.
— Негодник такъв! — възкликна тя със също толкова престорен гняв. — Проклет английски мошеник! Първо ме използваш, а после ме обиждаш! Що за нахалство!
Смеейки се, Шимейн се опита да се измъкне от леглото, но той се протегна, дръпна я обратно към себе си и двамата се сборичкаха весело. Накрая обаче Гейдж я укроти, като приклещи ритащите й крака между бедрата си, разпери ръцете й над главата и прикова китките й към леглото.
— Не ти ли казах колко съм щастлив да имам такава красива блудница в леглото си? — прошепна той, като я целуна пламенно.
— Ако аз съм блудница, сър — отвърна тя и охотно се отпусна под тежестта му, — то вината за това е ваша, защото тъкмо вие ме накарахте да копнея ненаситно за насладите, които един мъж може да дадена съпругата си. — Въпреки полушеговития й тон, думите й бяха напълно искрени, защото Гейдж наистина бе успял да разпали жаждата й, беше я издигнал до невъобразими висини, беше я накарал да желае и да се чувства желана.
Той се надигна на лакти. В кафявите му очи, които милваха лицето й, гореше буен огън.
— Помисли само колко неща можем да научим заедно, сладка моя.
— Искаш да кажеш, че все още има неща, които не знаеш? — смаяно попита Шимейн.
Мисълта, че съпругата му го смята за всезнаещ по отношение на жените, го развесели и едновременно с това го накара да се почувства горд.
— Много още имам да уча, сладка моя, особено за теб. Ако имаме късмета да изживеем живота си заедно, бъди сигурна, че с течение на времето ще се опознаем дотолкова, че ще стана за теб просто една стара книга, която ще си научила наизуст. Надявам се да не ти доскучея прекалено.
Тя изсумтя скептично.
— Едва ли, господин Торнтън! Боя се по-скоро да не стане обратното.
— Никога!
— Слънцето изгрява — меко му напомни Шимейн.
— Да, знам, и предполагам, че трябва да те пусна да станеш. Но само ако ми обещаеш, че няма да се обличаш — каза Гейдж. — Помня първата ти сутрин тук, когато шеташе из кухнята и ни приготвяше закуска. Помня как изглеждаше тогава — толкова красива и примамлива. Беше само по нощница и халат, които очертаваха съвършените извивки на тялото ти. Гърдите ти сякаш копнееха за внимание, а аз копнеех още по-силно да им го дам.
Тя си припомни смущението си в онази сутрин и изпъшка.
— Значи затова ме гледаше толкова втренчено!
Дланите му се плъзнаха надолу по разперените й ръце, за да достигнат до гърдите й.
— Беше толкова съблазнителна, че ми се искаше да те направя своя още тогава. — Той се усмихна. — И много пъти след това.
Шимейн прокара фините си пръсти през разрошената му черна коса.
— Ако знаех какво ме очаква, щях да мечтая да се оженя за теб колкото се може по-скоро след като ме взе от „Гордостта на Лондон“. Като си помисля какво съм пропуснала, започвам да се питам дали не би трябвало да завиждам на жените, които си притежавал през всичките тези години.