Хроника на птицата с пружина

— И можете винаги да се отделяте от болката? Когато си пожелаете? — учудих се аз.

— Не — възрази Крита Кано след кратък размисъл. — В началото можех само когато тялото ми усещаше физическа болка. Защото болката е ключът за раздвояването на съзнанието ми. Впоследствие с помощта на Малта Кано се научих да го постигам, общо взето, когато реша. Но това стана много по-късно. Междувременно получих писмо от нея. Съобщаваше ми, че е приключила с трите години своеобразно обучение, което е карала в Малта, и до седмица се прибира в Япония. Вече смятала да се установи за постоянно тук. Зарадвах се много при мисълта, че ще я видя отново. Бяхме разделени от близо осем години. Както вече споменах, Малта беше единственият човек на света, пред когото можех да си излея душата. Ето защо още в деня, когато тя се прибра в Япония, аз й разказах всичко, което ми се беше случило. Малта изслуша чак до края дългия ми странен разказ, без да изказва мнение или да задава въпроси. След като приключих, сестра ми въздъхна тежко и каза: „Знам, трябваше през цялото време да бъда до теб и да те наглеждам. Кой знае защо, не съм си давала сметка пред какви огромни трудности си изправена. Вероятно защото ти ми беше прекалено близка. При всички положения обаче имаше неща, които бях длъжна да направя. Имаше места, където се налагаше да отида сама. Нямах избор.“ Казах й да не се притеснява. В края на краищата това бяха мои проблеми и аз лека-полека се окопитвах. Малта ме изслуша, без да продумва, после рече: „Всичко, което си изживяла, откакто напуснах Япония, е било болезнено и горчиво, но както отбеляза и ти самата, сега стъпка по стъпка се движиш към правилното състояние. Най-страшното е отминало и няма да се върне никога повече. Оттук нататък няма да ти се случват такива неща. Не че ще ти е лесно, но стига да мине известно време, ще забравиш много от тях. Ала без истинско «Аз» не можеш да продължиш да живееш. То е като земята под краката ни. Няма ли я, не можем да изградим нищо. Едно обаче не бива да забравяш никога — че този мъж е осквернил тялото ти. Това не е трябвало да се случва. Могла си да загубиш себе си завинаги, малко по малко да се превърнеш в нищо. За щастие състоянието, в което по една случайност си се намирала, не е било истинско, то те е освободило от преходния период. Дължиш го на чист късмет. Но осквернението си остава вътре в теб и в някакъв момент трябва да се пречистиш от него. Аз не мога да го сторя вместо теб. Не мога дори да ти кажа как да го направиш. Трябва сама да откриеш начина и сама да го извършиш.“ Тя ми даде и ново име: Крита Кано. Каза, че след новорождението си съм имала нужда и от това. Хареса ми още от самото начало. След това Малта Кано започна да ме използва за духовен медиум. Под ръководството й усвоявах все повече и повече как да владея новата си самоличност и как да поставям граница между плът и дух. Накрая за пръв път през живота си се научих да живея в нещо като мир. Още нямах власт, разбира се, над новата си самоличност. Липсваха ми много неща. Но сега с Малта Кано имах другар до себе си, някого, на когото можех да разчитам, човек, който ме разбираше и ме приемаше. Тя се превърна в моя наставница и пазителка.