Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Облегнат назад, като на игра, Юнус започна да търси разлики в близначките, които бяха като огледални образи. Пембе беше левичарка, Джамила си служеше с дясната ръка. Пембе беше с трапчинка на дясната буза, Джамила — на лявата. Бенката върху лицето на Пембе беше отдясно на челото, на Джамила беше разположена от другата страна. Косата и на двете беше лизната, но при едната в обратната посока. Като цяло Джамила беше сантиметър-два по-висока, с малко по-дълги крайници и с по-кокалести пръсти.
— Какво друго, мамо? — попита Юнус.
— Е, всъщност има още една разлика. Забрави най-важната.
Юнус трепна.
— Виж ти! И каква е тя?
Отговорът дойде от Джамила:
— Сърцата ни бият от противоположни страни.
— В смисъл?
При тях се наблюдаваше рядко явление, каквото понякога се среща при близнаците. Сърцето на Пембе беше от лявата страна, а на Джамила — от дясната.
— Еха! — възкликна Юнус.
Пембе видя колко е развълнуван и се засмя — почувства се лека и някак цялостна, както не се бе чувствала отдавна.
Никой от тях не мислеше, че Джамила още не е видяла другите двама членове на семейството: Адем, който вече не беше в Лондон и от време на време пращаше пощенски картички и пари от Абу Даби, и Искендер, който предната вечер се беше прибрал, след като всички си бяха легнали, и сутринта беше излязъл, преди Пембе да е успяла да му съобщи, че леля му е тук. Смятаха вечерта да го изненадат.
Юнус се примоли на майка си да му разреши да си остане вкъщи. Не бил добре, боляло го гърло и се чувствал отпаднал. Пембе беше наясно, че и да има някаква истина в това, той прави от мухата слон, но беше толкова радостна да е с близначката си, че позволи този ден синът й да пропусне училище.
Докато пиеха чай при прозореца, заговориха на кюрдски, изключвайки Юнус от разговора. Пембе сподели с Джамила, че някак се е разчуло за връзката й с Елиас. Хората я одумвали, злословели. Мълвата била достигнала и до ушите на Искендер. Пембе пошушна, че той вече не я поглеждал в лицето. Бил и забранил да ходи на работа и сякаш това не било достатъчно, не й разрешавал дори да излиза от къщи. Тя обясни всичко това със свито сърце, но с насилена усмивка, за да не усети Юнус страха й.
Джамила каза:
— Ако такава е Божията воля, ще го решим. Нека поговоря с племенника си. — След това, сякаш този разговор вече се бе състоял, Джамила се усмихна весело. — Знаеш ли какво, дали днес да не напазарувам аз?
Искала да избере пресни зеленчуци, да вземе вкусен хляб и да намери най-добрите подправки. Не знаела и дума английски, но това нямало да й попречи, ако й помогнел Юнус, чието гърло изведнъж беше минало.
Той се зарадва много, че ще бъде с леля си:
— Да, да, мамо, нека отида!
— Но не закъснявайте — беше единственото, което отвърна Пембе.
Беше ден като ден. Само че по-хубав. Трийсети ноември, четвъртък. Джамила и Юнус тъкмо се обуваха, когато Пембе ги спря.
— О, чакайте малко!
Извади от чантата си червило, тъмнолилаво, и го нанесе върху устните на сестра си, сухи и бледи от годините слънце, вятър и липса на грижи. После с едно движение смъкна кърпата от главата на близначката си. Гъстата коса на Джамила се разпиля по раменете й на кафеникав водопад.
— Така изглеждаш по-красива.
Джамила се поколеба. Зърна се в тясното огледало в антрето. Притесни се от тази нова рокля, нова коса, от новото си „Аз“. Юнус, който стоеше до нея, я насърчи на турски.
— Хайде, лелко. Изглеждаш страхотно.
Тя извика.
— Щом казваш.
Усмихната, Пембе даде на сестра си малко пари, а на Юнус — шепа дребни монети. После ги целуна и двамата.
— Не забравяйте да купите кардамон. Довечера ще имаме месо и ми трябва за кафето.
Така Джамила и Юнус излязоха навън. Радостни, че са заедно. Тя се опита да му говори на кюрдски и се разочарова, че не разбира нищо. Тъй като и двамата знаеха лошо турски, почти не разговаряха, само се държаха за ръце и се радваха, че са заедно. Колкото и да беше щастлив Юнус с леля си, след два часа пазаруване с нея той се възползва от възможността на връщане към къщи да се отскубне. Защото имаше да върши други неща, по-важни — беше срещнал на улицата Тобико.