Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Научи, че пънкарите смятали пак да се заселят в старата си къща. Най-после бил настъпил големият ден. До полунощ групата, която отново била събрала сили, щяла да предприеме дългоочакваното контранастъпление. Щели да избият с лостове високата ограда около викторианската постройка и да я превземат със спалните си чували и боеприпасите. На другата сутрин щом се събудел целият квартал щял да види, че те пак са там, а ако общината пратела части, щели да ги прогонят с камъни и бутилки.
След като видя колко е развълнувана Тобико, Юнус попита леля си дали възразява той да поостане малко със своята приятелка. Каза, че бездруго вече са близо до тях и са купили всичко от списъка.
— Сигурен ли си, че майка ти няма да се сърди? — попита Джамила.
Прозвуча не толкова като въпрос, колкото като упрек, затова Юнус я увери:
— След малко ще те настигна, обещавам.
Джамила кимна, грабна пазарските пликове и тръгна в посоката, посочена й от момчето. По пътя спря няколко пъти. Веднъж — да послуша един уличен музикант, после, за да разгледа графитите по стената и накрая пред една витрина, изумила я с дрънкулките, които се продаваха. Беше толкова погълната от мислите си, от благоговението и изумлението да е в такъв странен град, че не забеляза човека, който я следеше.
Лимоново дърво
Лондон, 30 ноември 1978 година
Пембе беше в кухнята и си тананикаше стара кюрдска любовна песен — Susan Susie, невъзможно тъжна като повечето кюрдски песни за любов. Самата Пембе обаче бе далеч от отчаянието. Колкото и да се притесняваше за Елиас, колкото и да тъгуваше за него, неволно бе изпаднала в блаженство. Беше написала писмо на Адем, в което му обясняваше, че трябва да се разделят завинаги. Той така и не отговори. Сега Пембе смяташе да намери адвокат. Адем щеше да се натъжи, но не и да се изненада. Може би дори щеше да му олекне, че не той, а именно Пембе е направила първата стъпка. Безспорно щеше да бъде много по-трудно да убеди Искендер, но Пембе може би щеше да успее да го накара да я разбере. Щеше да му каже — край на лъжите, занапред само истината. Оттук нататък нещата щяха да се променят. Пембе не знаеше как, но вярваше в това.
След като си състави план, се зае да прави лимонов сладкиш с целувки, рецепта, която беше научила от Елиас. Надяваше се да изненада Джамила. Като малки двете обичаха да смучат посолен лимон и дори си имаха стихче: Кисело с кисело е равно на сладко. По-големите им сестри не го можеха и при всеки опит се мръщеха. А близначките бяха в състояние да изядат наведнъж пет лимона и любимите им конфитюри бяха все кисело-сладки.
Но от някогашния апетит на Джамила почти не беше останала следа. Тя беше пристигнала в Лондон преди ден и оттогава не бе хапнала почти нищо и не бе казала почти нищо за себе. Тя, сестра й, беше различна. От тъмните кръгове очите й приличаха на сенки, усмивката й беше колеблива, сякаш Джамила се извиняваше. Но промените бяха едва доловими, забелязваше ги само Пембе. Децата се изумяваха колко си приличат майка им и леля им и досега. След като Джамила смъкна грубите вълнени дрехи и облече една от роклите на Пембе, след като се среса по същия начин — напред, където косата им беше лизната, — вече бе невъзможно да ги различиш.
Пембе разби яйцата и захарта на гъста пяна и включи фурната. Елиас я беше посъветвал да не пести настъргания лимон. Пембе винаги държеше лимоните, портокалите и лайма в бамбуково кошче на балкона. Беше се опитвала да отглежда лимонови дръвчета, но внезапна слана все ги беше погубвала.
Като тананикаше същата песен, Пембе излезе бързо на балкона. Погледът й неволно се плъзна под металния парапет към улицата долу. Нещо го прикова. След миг тя видя как, понесла пазарските пликове, близначката й излиза на „Лавендър Гроув“. Изви врат над перилата и махна с ръка. В началото сестра и не я забеляза.
— Джамила… Погледни нагоре! Насам!
Джамила извърна очи към балкона — лицето й беше ведро и тя се усмихна. Под сдържаната й, достойна осанка се долавяше нещо от детската й наивност, лека като мъгла. Искрица непорочност, възхищение и стаена завист. Пембе не се сдържа и изревнува сестра си, която привличаше погледите. Уж си приличаха, а не бяха еднакви. Джамила беше естествено чаровна. Притегляше, както цветето привлича пчела. Пембе си помисли, че за разлика от нея Джамила прелива от живот и светлина, че е белязана с дух и самообладание.
— Правя ти десерт!
— Какво? — попита Джамила, насочила вниманието си към една минаваща кола.