Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Рай ли? — опитвам се да налучкам.
— Да, когато обичаме и сме обичани, която сме пречистени от пагубна енергия, се доближаваме до Рая. Всеки ден по една малка стъпка нагоре. Не мога да ти обещая, че ще го постигнеш. Но ние опитваме, Алекс. Работим.
Същата седмица влизам в помещението за свиждания и не зная какво да очаквам. Надзирателят Андрю е там. Не ме поглежда, но не се иска развихрено въображение, за да се досетя, че чака да позяпа зрелището, ако има такова.
Тогава го виждам. Юнус. Малкото ми братче. Не съм го зървал от години. Откакто ме затвориха, ми е идвал на свиждане само два пъти. Веднъж веднага след произнасяне на присъдата. Не си казахме и дума. Той само седя, забил поглед в ръцете си. Дойде и година по-късно. Пак никакви думи. После спря да идва изобщо.
Вече е голям човек. Среден на ръст, строен, доста красив. Колкото и да се е променил, очите му са си същите. Меки, добри, с гъсти мигли. Очите на хлапе, влюбено в пънкарка.
— Здрасти, хлапе!
— Здравей, братко — отвръща той.
Гледаме се. Аз пръв извръщам очи. Беше ми по-лесно да погледна в лицето Есма. Тя ме мрази. Ясно и просто. От време на време идваше да си излее гнева. Говореше ми какво ли не право в лицето, а, безспорно, и зад гърба. И въпреки това с нея не съм изпитвал и половината от вината, която чувствам сега. В очите на Юнус има нещо, на което не издържам: потребността да разбере. Той и досега търси обяснение. И досега вярва, че хората са добри и че явно ме е обзело нещо лошо, за да се случи този ужас.
— Как е музиката?
— Страхотно — отвръща той живо. — Току-що излезе първият им албум. Донесох ти една бройка, но я взеха. Щели да ти я предадат.
— Да, не се притеснявай — казвам. Знам, че никога няма да го получа този албум. — Защо си тук, Юнус? Не ме разбирай погрешно. Радвам се да те видя. Просто… съм изненадан.
Той се колебае. По лицето му минава сянка.
— Скоро ще излезеш оттук — казва. — Искам да знам какво смяташ да правиш.
Какво смятам да правя ли? Звучи толкова спънато. Хлапашки. Но Юнус е малкото ми братче. Няма да му разбивам сърцето. Пък и съм обещал на Зеешан да започна да се изкачвам нагоре, каквото и да означава това.
— Смятам да си намеря прилична работа. Да си покривам разходите. Да живея мирно и тихо. Ако Кейти е готова да прояви здрав разум, ще бъде хубаво да общувам по-често със сина си, за да наваксам. — Изчаквам малко. — И да прекарам повече време с теб и Есма. Ако ме искате обратно.
Юнус изправя гръб, гледа ме право в очите.
— Чудех се дали да ти казвам и реших да не го правя. Удържах на думата си през всичките тези години. Не ти казах. Не ти каза и Есма. Така се бяхме разбрали. Но сега не искам да рискувам.
Засмивам се тъжно.
— Хей, спри със загадките. Нямам представа за какво става въпрос.
Той си поема дълбоко въздух.
— Бях дете, когато уби мама. Не успях да те спра. Ако я нараниш отново, ще бъде различно. Вече не съм малък. Ще се бия.
За миг се плаша, че брат ми си е загубил ума. Виждал съм го и друг път — мъжете в крилото да превъртат, хора, изгубили ума си от скръб.
— Какви ги говориш, хлапе?
— Говоря ти, че обичам мама и няма да допусна да я нараниш отново.
— Братко, мама е…
— Не, още не съм свършил — прекъсва ме той на висок глас. Надзирателят Андрю се извръща с блеснали очи към нас. Драмата, на която се е надявал, започва.
След това Юнус снишава глас до шепот, толкова тих и дрезгав, че не съм сигурен дали съм го чул добре, макар да знам, че съм чул.
— Виж какво, Искендер — казва той. — Мама е жива.
Искендер Топрак, затворът в Шрусбъри, 1991 година
Огледален образ
Лондон, 30 ноември 1978 година
Юнус вдигна глава от чинията със закуската и се усмихна на двете жени на дивана. Беше станало чудо. В Лондон беше пристигнала леля му Джамила. Момчето не я беше виждало от три години. Преди това от време на време й бяха гостували, главно през лятото, срещи толкова кратки и емоционални, че ги оставяха замаяни. Но от три години семейството не пътуваше никъде, почивките се бяха превърнали в разход, който вече не можеха да си позволят. Сега, след толкова изпълнени с надежда очаквания, сестрите отново бяха под един покрив: Розова Орис и Доста Красота.