Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Аз…
Пембе не се доизказа, защото забеляза, че по пътя върви Искендер.
За миг-два загледа как по-големият й син следва сестра й. Очите му се бяха превърнали в метални цепки с твърд блясък.
Бе стиснал зъби, а устните му не спираха да мърдат, сякаш спореше сам със себе си.
Пембе не разбра какво става. Дори докато гледаше как синът й се спуска към Джамила с нож в ръка, дори докато го наблюдаваше как й препречва пътя и изрича думи, явно предназначени да му вдъхнат смелост за задачата, която му предстои, Пембе не проумяваше какво се разиграва пред очите й. После обаче, каквато и завеса да беше паднала пред нея, тя се вдигна внезапно и Пембе прозря цялата истина, цялата опасност. Усети как остава без въздух. Стиснала лимоните, се втурна от балкона към всекидневната, а оттам през антрето към улицата.
Продължи да тича. Беше на два и половина метра, когато видя как синът й наръгва сестра й. Искендер замахна припряно с ножа, сякаш искаше да приключи час по-скоро и да продължи по пътя си. Острието описа във въздуха полукръг и проникна през дясната страна на гръдния кош в плътта на Джамила. Зад тях Пембе издаде задавен звук. Разбра тутакси, разбра с костите си, че ножът е пробол сърцето на близначката й.
Искендер отстъпи назад, поспря за миг и свъсен, погледна ножа в ръката си. За стотна от секундата като че ли се обърка, сякаш не проумяваше какво е извършил, сякаш е бил кукла на конци и чак сега се е пробудил. Метна рязко ножа встрани и хукна в обратната посока.
Пембе чу как някой пищи. Вой пронизителен, разнесен от вятъра. Трябваше да мине още минута, докато осъзнае, че звукът идва от нея. Не можеше да се помръдне, защото нямаше тяло. Нямаше плът. Беше само глас. Цялото й същество бе смалено — или уголемено — до вик, отстъпил на други викове, които, независимо от волята й се въртяха на спирала, носеха се на вихрушка и се сливаха в безкрайно ехо.
С широко отворени очи и свито сърце, Пембе пристъпи, олюлявайки се, към сестра си. Съдържанието на пазарските пликове се беше разпиляло по улицата. Хлебчета, сирене, зелени ябълки, босилек в саксия, пакетче кардамон.
Като сомнамбул Пембе прегърна сестра си. Целуна я по лицето: по челото, скулите, меката трапчинка отпред на врата.
Провери пулса й, но той не се долавяше, а тялото й бе опънато и безжизнено, вече губеше топлината си. От лицето й беше изчезнала всяка искра, само устните й блестяха с цвета на раната. Пембе се разтрепери, сякаш животът изтичаше и от нея. Локвичката кръв на земята се разширяваше и ставаше по-гъста, беше тъмна, почти черна. Пембе чу забързани стъпки, приглушени тонове. Сирената на линейка, която завиваше по улицата. Затръшнати врати на автомобил, полицейски радиостанции. Тя се отдръпна с олюляване от тялото на близначката си и усети под чехлите си твърдия асфалт.
След половин минута от другата страна на улицата се приближи възрастна жена, добродушна съседка албанка, която беше забелязала суматохата. Озадачена и уплашена, тя се спусна към трупа на земята. Свлече се на колене и се разпищя, зави.
— О, клетата ти! Какво се е случило с теб, Пембе?
Пембе, която вече беше в другия край на улицата, настръхна цялата. Стори й се зловещо и вледеняващо да чуе името си и че я оплакват, но това, кой знае как, й помогна и да се откъсне от всичко наоколо. Тя нито спря, нито се обърна. Скръстила ръце върху гърдите си, свела глава, сякаш върви срещу силен вятър, се пронесе през тълпата като призрак, какъвто вече се чувстваше.
До вечерта се скита по улиците, из квартали в Северен Лондон, където дотогава не беше и стъпвала. Знаеше, че докато Искендер се разхожда на свобода, не може да се прибере, нито да отиде при Елиас. Със сигурност беше само въпрос на време синът й да разбере, че е сгрешил, и да се върне, за да я намери. Опасенията й бяха толкова силни, че Пембе не можеше да скърби за сестра си. Тя се страхуваше все повече, тревогата бе от плът, сякаш беше течност, която малко по малко я запълваше.
Наложи се на няколко пъти да спира и да си поема въздух, за да запази самообладание. Краката й описваха концентрични кръгове около фризьорския салон „Кристъл Сизърс“, докато накрая пред входа. Беше напуснала работа, без да даде обяснение, сложила ключовете в пощенската кутия и беше изчезнала. Сега, скрита зад една пощенска камионетка, загледа през прозореца яркия профил на Рита. В салона имаше две клиентки и още едно момиче, явно новата помощничка — млада азиатка с патладжанена на цвят коса.
Пембе се прокрадна в задния двор, където сушаха кърпите и престилките. Ако й провървеше, щеше да намери нещо, което да облече. Блузата й беше изцапана с кръв, която тя се опитваше да прикрие, вървейки със скръстени отпред ръце и смъкнати рамене. Странно, че никой от минувачите не бе забелязал. Или просто бяха предпочели да не я виждат. Пембе отвори задната портичка, шмугна се в двора и спря.