Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Допивайки кафето си, Роксана се наведе и се взря през телескопа в сърцето на Абу Даби. Видя наредени една зад друга лъскави фасади и примигващи неонови реклами и билбордове, но като цяло градът спеше. Зърна в една сграда плешив мъж, който работеше на компютър, а в съседния хотел камериерка, която се качваше по стълбите, понесла купчина хавлиени кърпи. Започна да си играе с телескопа и да го плъзга наляво-надясно, но скоро й омръзна.
На канапето вътре в стаята бяха метнати дрехите на любовника й. Кой знае защо, Роксана изведнъж се пресегна към панталона, извади портфейла и го отвори. В него имаше най-различни карти: „Америкън Експрес“, „Мастър кард“, членски карти от клубове и чакални по летища, както и цяла купчинка визитни картички с трудни за произнасяне имена, а също снимка на децата му, три красиви момиченца, които се бяха прегърнали през раменете. Роксана се опита да разбере по дрехите на момиченцата каква е майка им: сламени шапки с дълги бежово-сини панделки, плетени на една кука жилетки с дантелени якички, три четвърти чорапи и добре лъснати черни обувки. Но може би ги беше облякла детегледачката и тогава впечатлението от дрехите щеше да е подвеждащо. И все пак роклите — толкова красиви, романтични и ужасно еднакви, вероятно бяха купени от майката. Ако Роксана някога имаше деца, за нищо на света нямаше да ги пусне да ходят облечени така. От друга страна, тя никога нямаше да има деца, нали така?
Отвори едно от кожените отделения в портфейла, където намери още карти и малко долари. В друг джоб се натъкна на снимка, каквато не бе очаквала да намери. Разпозна я веднага. Той й бе разказвал за жена си, беше споменавал, че е голямата му любов от гимназията, но жената, която тя гледаше сега, бе по-красива, отколкото я бе представил. Роксана усети как я пронизва завист не точно към нея, а по-скоро към живота, какъвто нямаше да има никога.
Но онова, което наистина я изуми, беше жената на снимката. Роксана винаги бе смятала, че съпругата на бизнесмена е от жените, за каквито се женят повечето богаташи — разглезена, изнежена, себична, от онези със собствен фризьор и козметичка, които никога не излизат никъде без задължителния педикюр. От онези, които са винаги шик и изискани, като модели в каталог. Тази жена тук обаче изглеждаше обикновена и наивна, почти лишена от амбиции. В усмивката й личеше притеснение, намек за срамежливост. Не приличаше на човек, който умира да организира щури купони и да се вижда по светските страници. По-скоро създаваше впечатление за жена, която цени самотата си и би се радвала просто да чете, да се разхожда спокойно и да отглежда в задния двор билки, от които не се интересува никой. За жена като майката на Роксана.
Върху лицето на Роксана се вряза бръчка, бе осъзнала, че тази жена не може да й бъде достойна съперница. Нямаше нищо радостно в това да мамиш, да се подиграваш и да забиваш нож в гърба на някой като нея. Такива жени пораждаха у Роксана само чувство на вина и затова й бяха още по-неприятни.
— Ако вече си се нагледала, нали нямаш нищо против да върнеш снимката на Елейн на мястото й? — чу се глас зад нея.
Роксана трепна и за малко да изпусне портфейла. Бизнесменът се беше събудил и я гледаше с неприкрит гняв.
— Аз… Аз… съжалявам — изпелтечи тя, докато пъхаше снимката обратно, леко разтреперана.
Мъжът се приближи, взе от ръцете й портфейла и провери картите и парите си. После го метна обратно на канапето.
— Съжалявам много — каза Роксана.
Той я изгледа от глава до пети, като спря очи върху деколтето и дългите й крака, сякаш за да прецени красотата и измамата й.
— Защо го направи? — попита я.
— Ужасно съжалявам… И аз не знам как… — започна да обяснява тя, но австралиецът я прекъсна.
— Стига с тия тъпотии, Рокси! Не те питам дали съжаляваш. Питам защо го направи?
Роксана заби поглед в килима и отвърна тихо и задавено:
— Беше ми любопитно как живееш.
— Защо?
Очите й бяха пълни с разкаяние и тъга, после обаче изведнъж се разшириха.
— А ти защо държиш на балкона оня тъп телескоп? — подвикна тя, като впрегна целия английски, който знаеше. — Защо следиш другите хора? Същото е. Ние с теб… — Тук Роксана вдигна очи. — Ние с теб не сме чак толкова различни, не. Затова не ми пробутвай глупости. Въобразяваш си, че щом имаш пари, си по-добър от мен, а не си.