Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Какво, по дяволите, прави този?
Роксана не виждаше лицето му, но в него имаше нещо притеснително познато, което докосна някакви тъмни кътчета в съзнанието й. Объркана, тя бутна телескопа и за миг изгуби мъжа. После го намери отново — седеше кротко, втренчен в хоризонта.
Съблече си сакото, сложи го до себе си и се потърка с дясна ръка по китката. Не, всъщност не беше потъркване. Сваляше си часовника. Роксана го забеляза сега. След това той се изправи, разтвори широко ръце, сякаш за да прегърне света или може би до болка красивия изгрев.
Секунди преди мъжът да скочи в бездната, Роксана го позна.
На другата сутрин Зеешан ме буди още на зазоряване, за да медитирам. За разлика от други дни, не мърморя. Сядаме на пода с кръстосани крака и с лице един към друг, Зеешан сияе. Чудя му се откъде намира толкова ентусиазъм.
— Изчисти съзнанието си — казва както винаги. — Замърсяването на въздуха не добро за градовете. Замърсяването на съзнанието не добро за хората.
Десет минути седим в мълчание. Това е упражнение, на което Зеешан ме е научил миналия месец. От мен се очаква да не мисля за нищо, а аз все не успявам. Съзнанието ми започва да криволичи и не след дълго се превръща в сборище на вещици. Притеснен съм заради тайнствения посетител. Не мога да се спра да гадая кой е. Чичо Тарик, Оратора, старият ми приятел Аршад… Не искам да се виждам с никого от тях. Обвинявам ги всичките, задето ме направиха такъв. А всички са на свобода, радват си се на живота, докато аз гния тук.
И така, от медитацията не става нищо. Както винаги. Но Зеешан не изглежда обезсърчен. Никога не се обезсърчава.
— Когато мислиш за другите, Искендер, цялата ти енергия отива при тях. За теб не остава нищо.
Според думите му в пространството имало невидими преплетени нишки, които свързвали хората, случките и местата. По тези канали си пращаме един на друг разни неща. Като в налудничав научнофантастичен филм.
— Човешкото сърце като печка. Произвеждаме топлина, правим енергия всеки ден. Но когато обвиняваме другите, когато говорим за ужасни неща, вътрешната енергия отива другаде. Сърцето ни изстива — казва Зеешан. — Винаги е по-добре да гледаш вътре в себе си. И да оставяш другите да се оправят сами. Всяко огорчение е тежък чувал. За какво ти е да го мъкнеш? Ти си балон с нагорещен въздух. Я ми кажи, накъде искаш да отидеш, нагоре или надолу? Отпусни гнева, обидата. Изхвърли чувалите — Зеешан допълва: — Във Вселената има две дъги. Едната води нагоре, другата — надолу. Всеки човек се движи непрекъснато. Някои слизат, други се качат. Ако искаш да се изкачиш, погледни се критично. Който не вижда собствените си грешки, не може да се излекува никога.
От деня, когато Зеешан се появи в килията ми, много пъти ми е идело да го ударя с все сила в лицето или просто да му кажа да млъкне. Колкото и да е странно, не мога. Явно спрямо този човек имам висок праг на търпимост. Слушам брътвежите му отново и отново, понякога развеселен, друг път полуубеден. Затова, когато чуван какво казва след това, дори се вслушам.
— Когато от миналото дойде посетител, обещай на Зеешан, че няма да завърташ.
Смея се.
— Пре-вър-там.
— Да, да. Не се карай с никого. Работиш върху себе си, не го забравяй. Ти си скъпоценен камък, но с ръбовати ъгли, много ръбати. Трябва да се трудиш върху сърцето си като работник.
Обърква ме този човек. Нарича ме ту печка, ту балон с нагорещен въздух, ту строител. Въпреки това се чувам да казвам:
— Не съм скъпоценен камък, Зеешан. За разлика от теб съм извършил престъпление, и то тежко.
Той издишва със затворени очи. Дълга тежка въздишка, от която се сещам за астматичните пристъпи на баща ми.
— Мнозина на този свят се спускат надолу. Но много малко от тях слизат чак до дъното долу. Знаеш ли какво има в края на нанадолнището?
— Не.
— Ад — отвръща той. — Бил си там. Ооо, душата ти е в пламъци. Но така и трябва да бъде. Защото си извършил нещо ужасно. Трябва да гориш. След това започваш да се изкачваш. Дъгата, която води нагоре. Знаеш ли какво има в края й?