Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Аз съм виновен, Есма — каза с пресеклив глас Юнус.
— Какво искаш да кажеш?
— Оставих леля сама…
Стиснах го за ръката, прегърнах го.
— Направил си го не ти, джанъм, а Искендер.
— Но щом в линейката е била леля Джамила, къде е мама?
— И аз това се питам.
Щяхме да научим отговора след по-малко от час. Някъде към дванайсет вратата се отвори отново и влезе поредната посетителка, издокарана от глава до пети в яркозелено, с шапка с перо на главата. Покрусените зяпнаха проблясващите й аксесоари, лакираните нокти, странното й поведение — бяха изгубили ума и дума.
Аз обаче и се зарадвах.
— О, Рита… — казах и разплакана, се завтекох към нея, двете седнахме на масата в кухнята, далеч от любопитните очи.
— Мама не е мъртва — пошушнах.
Рита кимна.
— При теб ли е?
Поредното кимване.
Рита каза, че рано сутринта, когато отишла да отвори фризьорския салон, намерила старата си колежка да спи на прага. Попитала я какво се е случило, но не научила почти нищо от нея. Завела я в стаичката отзад, където правели коламаска, дала й чай и бисквити, пуснала щорите, дала на помощничката си почивен ден и обявила, че салонът няма да работи. Сетне помогнала на мама да си измие лицето, да се поизчисти, да си изплаче болката.
— Можеш ли да я оставиш при теб няколко дни, там ще бъде в безопасност? — попитах аз. — Докато измислим какво да правим.
Този път Рита поклати глава. Приятелят й нямало да разреши да заведе мама у тях, а и да разрешал, не била сигурна, че ще успее да опази такава тайна.
— И още нещо — допълни Рита. Подаде ми лист хартия с името и адреса на Елиас — Иди му кажи, че майка ти е мъртва. Според Пембе така е най-добре.
Не си казахме друго. Изпратих я до вратата. За да изиграе ролята си докрай, Рита ме прегърна разплакана и си тръгна.
— Моите съболезнования, миличка. Майка ти ми беше много скъпа.
След залез-слънце ние с Юнус влязохме хванати за ръце, през задната врата в „Кристъл Сизърс“. Докато съм жива, няма да забравя мига, когато се втурнахме в разтворените й обятия, хлипахме и се смеехме едновременно. Тя изглеждаше смазана, с посърнало лице и тъмни кръгове под очите.
Юнус отпусна глава върху гърдите й и простена:
— Аз съм виновен. Оставих леля Джамила сама. Разговарях с приятелите си. Пуснах я да се прибере без мен.
Мама го целуна. После целуна и мен и прошепна:
— Говори ли с него?
Разказах й набързо как съм отишла у Елиас. Тя ме слушаше, сгърбена и изнемощяла, в някакво състояние на полусън, полубудуване.
— Дрънкат ужасни неща за теб — намеси се Юнус. — Вече не разговаряме с тях.
Ето как майка ми разбра, че целият квартал я одумва. Някои я обвиняваха, че е посрамила семейството си и е тласнала сина си по такъв страшен път.
Погледнах брат си на кръв.
— Погребението е утре. Организира го вуйна Мерал.
Точно тогава Юнус, който може би го беше обмислял от известно време или просто съжаляваше, че не си е държал езика зад зъбите, грабна ръката на мама и я потупа като човек, който знае какво прави.
— Не се притеснявай. Знам къде да те заведа. В Лондон има едно място, където ще бъдеш в пълна безопасност и никой няма да те предаде на полицията.
Ето как майка ми Пембе Кадер Топрак, която беше на трийсет и три години и според регистрите се водеше мъртва, заживя в порутена къща в Хакни, където незаконно се бяха настанили цяла тумба рокери пънкари.
Чистенето
Лондон, 5 декември 1978 година
Пембе седеше облегната на леглото с лице, превърнало се в маска от изтощение. Беше обхванала коленете си с ръце и бе преплела пръсти. Гърдите я присвиваха от все по-силна болка, сякаш нещо ги притискаше. Дишането бе усилие. Преглъщането — болка.
Слушаше звуците в старата викторианска къща, която сега бе потънала в мрак, и долавяше леката миризма на кисело и застояло във въздуха. Прах, пот, прогнили мебели, влажно пране, захабени чаршафи, празни бутилки, пълни пепелници. Покрай това, че беше в стая, където няколко души спяха един до друг на пода, си спомни детството. Как нощем са се притискали със седемте й сестри една до друга, за да се постоплят. Колкото и одеяла да имаше, Пембе се събуждаше посред нощ премръзнала и отвита. Придърпваше най-близкото одеяло, завиваше се презглава и се омотаваше възможно най-добре, оставяйки така някоя от сестрите си непокрита.