Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Вражеската армия настъпва насам — продължи Ру. — Утре ще е тук. Грабвайте кой каквото може и бягайте на изток. Не го ли направите, утре вечер по това време ще ви изнасилят, ще ви избият или поробят. Сега ми направете път!
Всички се обърнаха и побягнаха по стълбите.
Заслиза олюлявайки се по стъпалата и когато стигна долу, видя, че слугите опразват къщата от всичко, което става за носене. Помисли дали да не се върне в кабинета на Джейкъб и да убие предателя, но беше твърде изтощен. Силите му едва щяха да стигнат, за да се прибере у дома. Раната му не беше сериозна, но можеше да стане, ако не се превържеше.
Луис почистваше рамото на Ру, а Карли се суетеше до тях с леген с вода в ръце.
— Не е страшна — каза Луис. — Костта е оголена, но ще се оправи. — Шиеше раната с копринен конец и игла от принадлежностите за шиене на Карли.
Ру примижа от болка и Луис каза:
— Сигурно адски боли.
Ру, пребледнял от загубата на кръв, промълви:
— Боли.
— Е, ако ти бяха срязали някоя артерия, вече щеше да си умрял, така че се смятай за щастливец. — Дръпна здраво последния шев и махна с ръка да му подадат парче плат, за да превърже раната. — Ще сменяме превръзката два пъти на ден и ще почистваме раната. Ако забере, ще е лошо.
И двамата се бяха обучавали в превързването на рани, така че Ру знаеше, че е в сигурни ръце.
— Много съжалявам за Дънкан — каза Хелън Джейкъби.
Ру им беше казал, че двамата с Дънкан били нападнати от разбойници, побягнали пред нашественическата армия. Погледна Карли и реши да й каже истината, когато всичко свърши и след като семейството му се оттегли в безопасност и може да я помоли за прошка. Можеше и да не изпитва повече любов към жена си, но сега вече разбираше, че това, което ги свързва, е много по-стабилно от илюзията за любов, която бе изпитвал със Силвия.
През целия път към дома, с пулсиращата с всеки удар на сърцето рана, се беше проклинал затова, че се бе оказал такъв глупак. Как бе възможно да си въобрази, че тя го обича? Та той никога в живота си не бе обичан от никого, освен може би от Ерик и останалите мъже, с които бе служил отвъд морето, но това бе обич на приятели. Така и не се беше научил да обича жени — само обятията им.
На два пъти усети как сълзите се стичат по лицето му при мисълта колко пъти бе мечтал тази мръсна кучка да е майка на децата му, и все повече се ядосваше на самия себе си.
А и доверието му към Дънкан… Как можеше да е бил толкова сляп? Беше се оставил кръвната връзка и подкупващият му чар да го подведат за истинския му нрав: Дънкан беше мързелив, самовлюбен и натрапчив. Всъщност истински Ейвъри.
Ру изпи халбата с вода, която му подаде Хелън, и каза:
— Луис, ако с мен стане нещо, искам да поемеш „Ейвъри и син“ за Карли.
Карли се разплака.
— Не! — Тя коленичи пред съпруга си. — Нищо няма да стане с теб! — Изглеждаше отчаяна, сякаш всеки момент щеше да загуби Ру.
Ру се усмихна.
— Почти стана тази нощ. Не се каня скоро да напускам този свят, но съм преживял достатъчно войни, за да знам, че човек не го питат за часа на смъртта му. — Остави халбата и хвана ръцете й. — Казах „ако“, нищо повече.
— Разбирам.
После погледна Хелън и каза:
— Бих искал да останеш с нас. Искам да кажа, след като свърши всичко това. Всички ще трябва да се възстановяваме и ще ни трябват колкото се може повече приятели.
Тя се усмихна.
— Разбира се. Ти винаги си бил толкова щедър към мен и децата. Те гледат на теб като на свой баща, а аз не мога да ти се отблагодаря за грижите, които прояви за компанията ми.
Ру стана.
— Страх ме е, че и двете ни компании ще са много зле, когато тази война свърши.
— Ще оцелеем — каза Хелън. — И ще възстановим всичко.
Ру се усмихна и погледна жена си, тя все още изглеждаше уплашена.
— Легнете сега да поспите. Тръгваме след няколко часа. Двамата с Луис имаме да обсъдим още някои неща.
— Ами раната ти? — каза Карли. — Трябва да си починеш.
— Ще си почина в каляската, обещавам. Един-два дни няма да яздя.
— Добре — каза тя и махна на Хелън да се качат на горния етаж.
Луис проследи с очи Хелън и когато двете се качиха горе, каза:
— Страшна жена е.
— Знам го, откакто я видях.
— Та какво все пак се случи?
Ру го изгледа.
— Какво искаш да кажеш?
— Мога да позная рана от кама, щом я видя. Нанасял съм ги много. Освен това си ударен отзад. Всеки разбойник, който знае какво прави, щеше да те убие… А и разбойниците не нападат въоръжени мъже, от които няма какво да се открадне.
— Ходих в имението на Истърбрук.
Луис кимна.
— И си заварил Дънкан със Силвия.
— Ти си знаел?
Старият боец отново кимна.