Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Саймън — рече тя и го зачака да вдигне поглед от чинията, за която знаеше, че така и няма да докосне. — Томи ми каза какво си се опитал да направиш днес за Питър. Много мило от твоя страна.
Лицето му помрачня.
— Това, което се опитах…
Тя протегна ръка през масата и хвана леко неговата.
— Каза, че си се канел да вземеш шишенцето, за да не бъде там, когато, пристигне полицията. Томи е страшно трогнат от тази приятелска постъпка. Щеше да ти каже нещо днес следобед в кабинета, но ти излезе, преди да е имал възможността.
Дебора видя, че очите му са насочени към пръстена й. Смарагдът блещукаше като прозрачна течност на светлината. Ръката му беше много студена. Докато Дебора го чакаше да отговори, тя се сви в юмрук и се дръпна. Тя прибра своята, слисана за момент. Чувстваше, че всяко безразсъдно кривване от предпазливостта, всеки опит да го достигне с простичко приятелство винаги е обречен на провал. Той се обърна настрани. Сенките по лицето му станаха по-дълбоки.
— Господи! — прошепна той.
От тази дума и изражението му пролича, че отдръпването му няма нищо общо с нея.
— Какво има? — попита тя.
Сейнт Джеймс се наведе към светлината. Линиите отново се появиха и всеки техен ръб изглеждаше като току-що наточен. Главните кости сякаш дърпаха кожата към черепа му.
— Дебора… Как бих могъл да ти кажа? Не съм героят, за когото ме мислиш. Не съм направил нищо за Томи. Не съм си и помислял за Томи. Не ме беше грижа за Питър. Не ме е грижа за Питър.
— Но…
— Шишенцето е на Сидни.
Дебора усети как се отдръпва при последното изречение. Устните й се разтвориха, но за момента не направи нищо, само го гледаше невярващо. Накрая успя да промълви:
— Какво се опитваш да кажеш?
— Тя смята, че Питър е убил Джъстин Брук. Искаше да си разчисти сметките. Но по някакъв начин, вместо Питър…
— Ерготамин — прошепна Дебора. — Ти го вземаш, нали?
Той бутна подноса настрана, но това като че ли бе единствената реакция, която желаеше да си позволи. Думите му — ако не техният подтекст — прозвучаха съвършено спокойно:
— Чувствам се като идиот. Не мога да измисля какво да направя, за да помогна на собствената си сестра. Дори не мога да я намеря. Това е нелепо. Извратено. Аз съм абсолютно безполезен и целият този ден свидетелства за това.
— Не вярвам — каза бавно Дебора. — Сидни не би… не е… Саймън, не мисля, че си вярваш!
— Хелън търси навсякъде, обажда се къде ли не. Аз също. Без полза. А те до двадесет и четири часа ще разберат чие е шишенцето.
— Как? Дори и отпечатъците й да са на…
— Тук отпечатъците нямат нищо общо. Използвала е шишенцето си за парфюм. Купено е от Джърмин Стрийт. Полицията няма да има никакви трудности. Ще бъдат тук до четири часа утре следобед. Мога да се обзаложа за това.
— Парфюмът й… Саймън, не е Сидни! — Дебора стана бързо от лабораторния стол, заобиколи масата и отиде при него. — Не е Сидни. Не би могла да бъде. Не си ли спомняш? Тя дойде в стаята ми вечерта преди официалната вечеря. Използва моя парфюм. Каза, че нейния го нямало. Някой бил оправял стаята й. Не можела да намери нищо. Не си ли спомняш?
За момент Сейнт Джеймс изглеждаше напълно слисан. Очите му бяха насочени към нея, но като че ли изобщо не я виждаше.
— Какво? — прошепна той и продължи, вече по-високо. — Това беше в събота вечерта. Преди Брук да умре. Някой още тогава е планирал да убие Питър.
— Или Саша — рече Дебора.
— Някой се опитва да натопи Сидни. — Той стана от стола, отиде до края на работната маса, завъртя се рязко и се върна обратно. Направи същото втори път, но още по-бързо и с нарастващо вълнение. — Някой е влязъл в стаята й. Може да е бил всеки. Питър — ако Саша е била набелязаната жертва, — Тренъроу или някой от семейство Пенелин. Мили боже, дори и Дейз!
Истината се сглоби за секунда.
— Не — каза Дебора, — Джъстин е бил.
— Джъстин?
— Така и не можах да проумея защо е отишъл в стаята й в петък вечерта след всичко, което се случи между тях същия следобед. Той беше ядосан на Сидни. Заради кокаина, сборичкването, заради Питър и Саша, които им се смяха. Смяха се на него.
— Затова той е отишъл в стаята й — рече бавно Сейнт Джеймс, — любил се е с нея и после е взел шишенцето. Сигурно така е било. В ада да се провали дано!