Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ами Коулмън? — попитах. — Той ме преследва повече време, отколкото всички останали, взети заедно.
— При агентите на ФБР нещата стоят другояче — поясни Ник, — особено в случаи като твоя, където липсва насилие. Имаш репутацията на страхотно умен човек и Коулмън те уважава. Не си някакъв обикновен глупак, нарушил закона.
— И за твое сведение — добави Магнум, — Джоел не прекрати споразумението ти именно благодарение най-вече на Коулмън. Той вчера те защити много солидно. Подчерта, че с изключение на бележката ти до Дейв Биъл, си се оказал първокласен сътрудничещ. Каза също, че с него в момента работите по някакво много важно разследване. Имаш ли представа за какво става дума?
— Да — кимнах, — Гейто и Бренън. Досега не сме отбелязали някакъв особен напредък, но много скоро ще постигнем пробив. В интерес на истината оттук отивам на среща с Коулмън. Нося му едно подаръче.
— Какво по-точно?
Кимнах и стиснах зъби, вбесен от доскорошната поредица измени от хора, имали някога нахалството да се наричат мои приятели.
— Рецепта как по-добре да сготви Готвача — отвърнах хладно, понеже при аналогична ситуация и той би постъпил по същия шибан начин спрямо мен.
Стори ми се съвсем подходящо, че се намираме в Бруклин Хайтс, когато най-сетне разказах на Агента маниак историята на запознанството ни с Графинята и за това как тя в крайна сметка ме отне от Дениз. Защото тъкмо на това място, в този замогнал се отскоро район, само на няколко преки от федералната прокуратура в тази посока и на няколко преки от федералния съд — в другата, се състоя първата ни среща с Графинята.
По онова време тя живееше под наем в едностаен апартамент в една кооперация на „Джоралимън Стрийт“, съвсем близо до китайския ресторант, в който в момента обядвахме с Агента маниак. Явно гнусотата на личния ми живот нямаше да е основна тема на днешния ни разговор, но се считах длъжник на Агента маниак след всичко, което беше сторил за мен. А и кой пламенен американец — пък бил той и агент на ФБР, би се отказал да чуе подобна история — с основни съставки секс, дрога, алчност, похот, развод, изневяра и блондинки? Стигнал бях докъм средата на описанието как пътищата ни се бяха пресекли за пръв път.
— … Вдигах щури купони във вилата си на брега, при това всеки бе добре дошъл. Достатъчно бе да се явиш, да се усмихнеш — и моментално се включваш във вихъра. Не съм чувал за друг, по-страхотен метод за наемане на работна ръка. — Млъкнах, отхапах от палачинката със свинско мушу, която току-що бях навил, сякаш е джойнт, докато Агента маниак налапа вилица, отрупана с любимото му пиле чоу-мейн.
След няколко секунди отбелязах:
— Прав си, страхотна кухня имат.
— А и цените им са безбожно ниски — кимна Агента маниак. — Честно казано, не мога да си обясня как това заведение още не е банкрутирало. Все пак наемите в този район са доста високи.
Свих рамене и констатирах очевидното:
— Сигурно плащат на сервитьорите по шест цента на час и ги заплашват, че ако се оплачат, ще убият близките им в Китай.
— Вероятно — съгласи се той. — Но пък единствено така може да се постигне цена от пет долара и деветдесет и пет цента за порция чоу-мейн, нали! — Загреба отново и задържа вилицата в очакване във въздуха: — Карай нататък.
Кимнах и оставих палачинката върху чинията си:
— В началото купоните бяха сравнително скромни — по няколкостотин души, да речем, но с течение на времето започнаха да прииждат с хиляди. И както всичко останало, свързано със „Стратън“, всеки следващ купон трябваше да е по-декадентски от предишния.
— Защо? — положи вилицата си Агента маниак.
— Ами човек постепенно претръпва. Каквото ти се е струвало щуро през 1989-а, през 1991-ва вече ти изглежда доста кротко. А освен това „Стратън“ бе едно самостоятелно общество, нещо като Древния Рим, сплотено от жаждата да бъде свидетел на покварата. В Рим хранели лъвовете с роби; в „Стратън“ мятахме джуджета по мишена от велкро. — Спрях, взех палачинката и отхапах.
Както и да е, първите ни купони бяха сравнително безобидни: диджеи пускаха музика, народът танцуваше, барът действаше, имаше някой и друг ордьовър, може би тук-там по малко дрога, но нищо повече.
Само след няколко години обаче лудницата стана пълна: у дома ми присъстват няколко хиляди души, тълпата направо прелива на улицата и на плажа, задната веранда буквално се огъва и заплашва да се срути. По „Дюн Роуд“ е изключено да минеш — пълен е с натаралянкани и надрусани стратънци под надзора на уестхамптънските полицаи, та купонът да тече независимо от оплакванията на съседите.