Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Почти четирийсет минути след като прати искането за връзка, получи отговор. Малко се изненада да види възрастния мъж от видеозаписа. Не беше очаквал да се свърже от първия опит.
— Здравейте — каза мъжът. — Аз съм доктор Мойнахан. Очаквах съобщението ви. Предполагам, че искате да знаете подробности за доктор Мериън. Накратко, двамата с него работехме заедно в биолабораторията на ЦМТУ. Той се занимаваше с ограничените биологични системи. Но не го биваше особено в университетската игра. Не си създаде много приятели, докато беше тук. Така че когато престъпи някои сиви етични области, с голямо удоволствие го изхвърлиха. Не знам подробности. Не бях началник на неговия отдел. Кажете ми, ако се интересувате от още нещо.
Холдън изгледа съобщението два пъти, като си водеше бележки и проклинаше петнайсетминутното забавяне. Когато бе готов, изпрати отговор.
— Много ви благодаря за помощта, доктор Мойнахан. Наистина я оценяваме. Не знаете ли случайно какво е станало с него, след като са го изритали от университета? Дали е отишъл да работи в друг институт? Или е приел корпоративна работа? Каквото и да е?
Прати съобщението и отново зачака. Опита пак главоблъсканицата, но се изнерви и я спря. Вместо това си пусна развлекателния канал на Тихо и загледа някаква детска анимация, която бе достатъчно вихрена и шумна, за да го разсее.
Когато терминалът му изжужа за пристигащо съобщение, той едва не го събори от масата в бързината да пусне видеото.
— Всъщност — каза д-р Мойнахан, почесвайки сивата четина по брадичката си — той дори не стигна до етичната комисия. Напусна предишния ден. Вдигна голяма гюрултия, мина през лабораторията, крещейки, че вече нямало да можем да го тъпчем. Че си бил намерил голяма корпоративна работа, с цялото финансиране и ресурси, които искал. Нарече ни задръстени писарушки, затънали в блатото на дребнави етични ограничения. Но не си спомням името на компанията, за която щеше да работи.
Холдън спря на пауза и усети тръпки по гръбнака си. „Затънали в блатото на дребнави етични ограничения.“ Нямаше нужда Мойнахан да му казва коя компания би привлякла такъв човек. Беше чул почти същите тези думи, изречени от Антони Дрезден, създателя на проекта Ерос, който бе убил милион и половина души като част от един грандиозен биологичен експеримент.
Карлос Мериън бе отишъл да работи за „Протоген“ и бе изчезнал. Беше се появил отново като Стрикланд, похитител на малки деца.
А също и убиец, помисли си Холдън.
35.
Авасарала
На екрана младежът се изсмя, както се бе изсмял двайсет и пет секунди по-рано на Земята. Такова забавяне Авасарала мразеше най-много. Прекалено голямо, за да водиш нормален разговор, но не чак толкова, че да го направи невъзможен. Струваше ѝ се, че всичко отнема твърде дълго време, всяка преценка на реакцията и на нюансите в поведението бе осакатена от усилието да отгатне какво точно в нейните думи или изражение десет секунди по-рано го е предизвикало.
— Само ти — каза младежът — можеш да вземеш една нова война между Земята и Марс, да я превърнеш в частна екскурзия и после да изглеждаш бясна. Всеки от службата ми би пожертвал левия си ташак, за да дойде с теб.
— Следващия път ще си направя колекция, само че…
— Колкото до точния военен инвентар — каза той преди двайсет и пет секунди, — има подадени доклади, но не са толкова подробни, колкото бих искал. Само защото си ти, накарах няколко от стажантите си да съставят комплект от параметри за търсене. Моето впечатление е, че бюджетът за изследвания всъщност е около една десета от парите, които наистина отиват за изследвания. С твоите пълномощия имам право да проверя, но тези момчета от флотата са доста добри в прикриването на информация. Мисля, ще откриеш, че… — Той се намръщи. — Колекция ли?
— Забрави. Та какво казваше?
Изчака петдесет секунди, ненавиждайки всяка една от тях.
— Не знам дали ще можем да стигнем до конкретен отговор — продължи младежът. — Може и да извадим късмет, но ако е нещо, което искат да скрият, вероятно ще го скрият.
„Особено след като знаят, че търсиш, и какво точно съм те помолила да търсиш“, помисли си Авасарала. Макар че потокът на средства между „Мао-Квиковски“, Нгуен и Еринрайт сега го имаше във всички бюджети, докато съюзниците на Авасарала погледнат, вече щеше да бъде скрит. Единственото, което можеше да стори, бе да продължава да ги притиска по всички възможни фронтове и да се надява да допуснат грешка. Още три дни искания за информация и запитвания, и би могла да помоли за анализ на трафика. Нямаше да разбере точно каква информация крият, но ако установеше какви категории данни държат настрани от нея, това би могло да ѝ подскаже нещо.