Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори на безшумни панти и влезе механичен войник, по-дребен от този, който ме беше въвел в кабинета. Походката му беше по-гладка и имаше порцеланово лице вместо профила от месингови плочки и часовниковия механизъм зад медните очи и гласовата решетка на първия войник. След него влезе мъж, вероятно отговорният техник, блед и сериозен тип с тесните черни дрехи и странната шапка на модерен.
— Покажи на нашия гост ръката си, бета — каза Даварио.
С бръмчене на зацепващи се зъбци машинарията вдигна ръка и ми представи за оглед лявата си длан, трупнобяла и човешка във всяко едно отношение, с изключение на своята безкръвност и факта, че месингови пръчки потъваха в плътта зад кокалчетата и се движеха, за да сгъват и разгъват пръстите.
— Механични пръчки на мъртва ръка? От някой просяк ли я купихте, или я откраднахте от гроб? — От тази гледка ми се преобръщаше стомахът. Ръката не издаваше доловим мирис, но някак си караше носа ми да потръпва от погнуса.
— Беше дарена за изчистване на дълг. — Даварио сви рамене. — Банката ще получи своя фунт месо. Но вие грешите, принц Джалан. Прътите не движат ръката. Ръката дърпа прътите и навива вторични пружини в туловището. Не е толкова ефективно като часовниковите пружини на Механиците, но е нещо, което можем да изработваме и поправяме, и осигурява адекватно движение, ако бъде постоянно пренавивано от плътска прибавка.
Белите пръсти пред мен се свиха в юмрук, после ръката се отпусна до тялото на войника.
— Но тази ръка е… — Ръката беше мъртва. — Това е некромантия!
— Това е необходимост, принце. Необходимост, която ражда изобретения от вечно плодовитата си утроба. Нуждата води до странни съдружия и който търгува на свободния пазар, открива, че на вратата му чукат какви ли не сделки. И разбира се, работата не свършва само с ръка или крак. Целият скелет на един механичен войник може… евентуално… да бъде обвит в мъртвешка плът. Така че виждате, принц Джалан, няма защо да се боите за сигурността и мощта на Златната къща. Последното дело на Механиците може наистина да се развива, но ние — ние се навиваме, готвим се за бляскаво бъдеще. Инвестициите на вашия дядо са в безопасност при нас, както и тези на Червената кралица.
— Червената кра…
— Разбира се, през последните трийсет години Червеният предел все е във война или на бойна нога. Някои казват, че досега западът да е станал изток, ако Червената кралица не седеше помежду им и не отказваше на всички пристигащи. И всичко това е много хубаво, само че една военна икономика по-скоро гълта, отколкото създава. Умбертиде финансира войната на баба ви от десетилетия. Половината Червен предел е ипотекиран пред банките, които можете да видите от кулата Ремонти, току зад площада в края на улицата. — Даварио се усмихна, сякаш това беше добра новина. — Между другото, позволете ми да ви представя Марко Остантос Евеналайн от търговски клон Юг. Наскоро Марко беше назначен да помага за финансовия одит на сметката на Червения предел при нас.
Модерният зад изчадието, с което Даварио, изглежда, толкова се гордееше, ме дари с едва доловима усмивка, взирайки се в мен с мъртвешки очи.
— Очарован съм — казах. Изведнъж усетих, че не съм сигурен кое ме смущава повече, чудовището от трупна плът и метал пред мен или бледият мъж, застанал в сянката му. На този човек наистина му липсваше нещо. Един страхливец ги усеща тия работи, също както жестоките хора и насилниците имат инстинкт за намиране на страхливци.
Без повече коментари Марко изведе механичния войник от стаята.
— Значи е банкер, този Марко? — попитах, когато вратата се затвори след тях.
— Покрай другите неща.
— Некромант? — Трябваше да попитам. Щом Златната къща удължаваше срока на употреба на своите механични войници посредством такива престъпления срещу природата, бях принуден да се зачудя кой ли им върши работата и дали Мъртвия крал не е бръкнал с костеливата си ръка в тяхната каца с мед.
— А… — Даварио се усмихна, показвайки малките си бели зъби, прекалено много на брой, сякаш бях казал нещо духовито. — Не. Не и Марко. Макар че е работил в близко сътрудничество с нашите практици. „Некромантия“ е неуместна дума, намеква за черепи и гробища. Ние тук подхождаме по-… научно, практиците ни се придържат към строги принципи.