Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
И това с един замах ми отне повторно вярата в хартийката. Въпреки всичко я взех и си тръгнах с необходимите любезности, като още веднъж отклоних предложението за ескорт.
Сред удължаващите се сенки и тесните улички на Умбертиде почти съжалих за решението си да не взема механично чудовище да ме придружи. Откритието, че некромантията ме дебне в най-вътрешните кръгове на града, с нищо не успокояваше нервите ми след избегнатите на косъм ужаси по време на моето пътешествие. На всеки ъгъл усещах върху себе си скрити погледи и ускорявах мъничко крачка, така че докато стигна до квартирата си, вече почти тичах и дрехите ми бяха вир-вода.
Мислех си също за Хенан, загубен на пътя, и за Снори; дали сега беше във Вермилиън, съсипан човек, комуто са отнели ключа?
24.
Въпреки страховете си се настаних в живота на Умбертиде като комарджия, който заема мястото си на игралната маса. Не бях дошъл заради нощния живот, да присъствам на балове, да се наслаждавам на местните вина, нито пък заради възможността да се изкача по местната социална стълбица и даже не за да си намеря богата съпруга — бях дошъл да взема парите. Със сигурност бих се заинтересувал от доста от гореспоменатите неща, с изключение на съпругата, когато му дойде времето — не че банков град като Умбертиде имаше кой знае каква сенчеста страна за изследване, — но аз мога да съм изненадващо съсредоточен, когато става дума за хазарт. Способността ми да прекарвам по двайсет часа дневно на масата за покер в течение на седем поредни дни бе една от причините да успея да натрупам такъв чудовищен дълг към Мейрес Алус на толкова крехка възраст.
Множество големи борси осейват картата на Умбертиде, някои кръстени на къщите, които ги контролират, а други — на вида на търговията, която се върти там. Аз започнах в борсата на Златната къща, за да мога да получавам основни напътствия от бледия и невесел подчинен на Даварио — Марко Остантос Евеналайн.
— Дяловете в бизнесначинания със скромни размери се продават на двайсет и четвъртини, дяловете в по-големи предприятия, включително самите банки, могат да се закупят на десетохилядни. Макар че дори една десетохилядна от концерн като Централната банка не е по джоба на много частни търговци. — Човекът имаше глас, който можеше да отегчи до смърт и коза.
— Разбирам. Е, готов съм да играя. Имам за продажба дялове в три от най-добрите търговски кораби във всички океани и добро око за покупки. — Огледах търговците: бяха разнородна паплач, предимно хора на Златната къща, но примесени с независими играчи от множество далечни брегове. Търговците на Златната къща носеха черни дрехи със златни ширити и пушеха лули и цигари в такива количества, че над главите на всички се носеше облак лютив дим. Аз самият не мога да понасям миризмата. Тютюнът си остава един от малкото вредни навици, които не ме привличат. — Мисля, че оттук нататък мога да импровизирам.
— Дялове се закупуват, като използвате невеновия стрък, за да привлечете вниманието на продавача — продължи Марко, като че ли изобщо не бях помръднал устни. — Тогава и двете страни се оттеглят в една от кабините за транзакции, след като наемат свидетел от Златната къща да легализира документите. После продажбата трябва да бъде регистрирана в…
— Ама наистина, разбирам. Искам просто да започ…
— Принц Джалан. — Тонът му беше строг и укорителен, първата емоция, която чувах да се прокрадва в гласа му. — Ще минат няколко дни, преди да сте готов да извършвате покупка на тази или някоя друга борса. Даварио Романо Евеналайн ме е натоварил да ви образовам и не мога с чиста съвест да ви позволя да търгувате в невежество. Няма да ви бъде издадено разрешително, докато аз не кажа, че сте готов да купувате. — Марко стисна бледите си устни и изви врата си, докато той не изпука страховито. — За продажби на сума над хиляда флорина е нужен старши свидетел, обозначен със зелени ивици на реверите на сакото…
— Ами механичните войници? — прекъснах го. — Има ли „концерн“, който се специализира в тях? Мога ли да си купя част от него? — Всъщност нямах желание за подобна покупка, но единственият момент, когато бях зърнал искрица в тези негови безжизнени банкерски очи, беше когато Даварио обсъждаше отвратителния му проект за мъртва плът върху метални кости.
— Собствеността върху войниците се намира в ръцете на множество частни лица и бизнеспредприятия. Няма централна регулация, макар че държавата в лицето на дук Умберто държи правата върху знанията на Механиците…