Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Ами Келем? — попитах.
При тези думи банкерът се вцепени. Бях докоснал някакъв нерв.
— Какво имате предвид?
— Той одобрява ли тези… нововъведения? Практиците ви и техните изкуства? — Всъщност ми се искаше да попитам дали Келем притежава половината от Червения предел, но може би нямах желание да знам отговора на този въпрос.
— Келем е уважаван акционер в много от институциите на Умбертиде. — Даварио сведе глава. — Но не контролира Златната къща, нито пък определя политиката ни. Ние тук сме нова порода, принц Джалан, с множество доходоносни връзки.
Извади от чекмеджето лист пергамент, висококачествен и изрязан във формата на правоъгълник. Беше покрит целият с прецизни шарки и извънредно детайлен герб. Даварио взе перо и написа 100 на едно празно място някъде по средата, после се подписа отдолу.
— Това е кредитно писмо за сто флорина, принц Джалан. Надявам се, че ще стигнат да покрият нуждите ви, докато бъде удостоверена автентичността на документа на дядо ви. — И го плъзна по бюрото към мен.
Аз го хванах за едното ъгълче и го разтръсках, все едно е подозрително писмо. Не тежеше почти нищо.
— Всъщност предпочитам твърда валута… — Обърнах кредитното писмо, другата му страна също беше украсена с шарки. — Нещо по-плътно и реално.
Слабо мръщене набръчка плътта между очите на Даварио.
— Дълговете ви не са валута, принце, и въпреки това са не по-малко реални от активите ви.
Беше мой ред да се намръщя.
— Какво знаете за дълговете ми?
Банкерът сви рамене.
— Почти нищо, освен че съществуват. Но ако искахте да заемете пари от мен, щях да разбера далеч повече до залез-слънце. — Лицето му стана сериозно и въпреки цивилизованата обстановка нито за миг не се усъмних, че в прибирането на задълженията към Златната къща Даварио Романо Евеналайн ще прояви не повече милост от Мейрес Алус. — Но аз не говорех за вашите дългове, принце: дълговете на вашия чичо Хертет вече са станали легендарни. Той тегли заеми срещу обещанието за трона, откакто е навършил пълнолетие.
— Вярно. — Успях да попреча на думата да прозвучи като въпрос. Знаех, че „очевидният ненаследник“ обича да харчи и върти няколко рисковани бизнеса, включително театър и баня, но бях предполагал, че Червената кралица му угажда като компенсация за неуспеха си да бъде любяща майка или да умре.
Даварио се върна на своята тема.
— Дълговете са съвсем реални — те не са твърда валута, но са твърд факт, принце. Това писмо е обещание: то носи репутацията на Златната къща. Цял Умбертиде, целият финансов свят, се крепи на обещания, необятна мрежа от взаимосвързани обещания, всяко от които зависи от следващото. А знаете ли каква е разликата между обещание и лъжа, принц Джалан?
Отворих уста да му кажа, но спрях, помислих, помислих още малко и отвърнах:
— Не.
Бях изричал много и от двете и май единствената разлика беше от коя страна го гледаш.
— Чудесно, защото ако някога открием някой, който знае, ще трябва да го убием. Ха-ха-ха. — Той изрецитира смеха си, без дори да си придава някакво веселие. — Лъжата в крайна сметка може да се окаже истина, обещанието може да бъде нарушено. Би могло да се каже, че разликата е, че ако някой наруши обещанието си, то всичките му обещания стават съмнителни и не струват пукната пара, докато ако един лъжец случайно каже нещо вярно, не сме склонни да приемаме всичките му други твърдения за божа истина. Обещанието на това кредитно писмо е също толкова силно или слабо като обещанието на всяка банка в тази наша разделена империя. Ако бъде нарушено, всичко отива по дяволите.
— Но… но… — Борех се с идеята. На мен лесно може да ми бъде вдъхната богобоязливост… е, освен ако не говорим именно за боязън от Бога, тогава съм доста по-спокоен, но тази идея за крале и нации, които стоят или рухват в зависимост от репутацията на група въшливи банкери, изискваше от мен повече въображение, отколкото можех да събера. — Всяко обещание може да бъде нарушено — казах, опитвайки се да се сетя за човек, на чието обещание бих заложил нещо. Ако става дума за обещание, което облагодетелства мен, а не другия, наум ми идваше само Снори. Тутугу би се опитал да не те предаде, но това не е съвсем същото като наистина да не те предаде. — Повечето обещания се нарушават. — Оставих кредитното писмо на масата. — Освен моите, разбира се.
Даварио кимна.
— Вярно е, също както всеки човек си има цена, така и всяко обещание си има слабо място, по което може да бъде пропукано. Даже банката си има цена, но за щастие никой не може да си позволи да я плати, така че за всякакви практически цели тя е непокварена като светата майка в Рим.