Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Изключил си системата в пет часа и тринайсет минути тази сутрин и когато си я включил отново, тя е заработила на спомагателно захранване — поясни Ву.
— Боже мой — въздъхна Арнолд.
Централното захранване явно не беше включвано от сутринта. При повторно пускане на системата бе заработило само спомагателното захранване. Арнолд реши, че това е странно, но след малко се досети, че всъщност си е нормално. Точно така трябваше да се случи. И беше напълно логично — генераторът за спомагателно захранване се задействаше пръв и чрез него се пускаше главният генератор, защото за неговото включване имаше нужда от силен пусков ток. Така беше проектирана системата.
Но на Арнолд никога досега не му се беше налагало да изключва главното захранване. И когато осветлението и изображенията на екраните в контролната зала се възстановиха, изобщо не му бе минало през ума, че главното захранване не е включено.
И все пак беше именно така и през цялото време, докато бяха търсили рекса и бяха възстановявали реда, паркът е бил захранван от спомагателния генератор. И това никак не беше добре. Всъщност едва сега Арнолд започваше да осъзнава последствията…
— Какво означава това? — попита Мълдун, като сочеше разпечатката.
05:14:57Внимание: състояние на оградите [NB]Действа — спомаг. захранване[AV09]— Че до мониторите в контролната зала е изпратено предупреждение за състоянието на системата — обясни Арнолд. — Във връзка с оградите.
— А ти видя ли това предупреждение?
— Не — поклати глава Арнолд. — Сигурно съм разговарял с вас, докато бяхте из парка. Във всеки случай не съм го видял.
— А какво значи „Внимание: състояние на оградите“?
— Всъщност не съм го знаел, но паркът е работел на резервно захранване — каза Арнолд. — Токът от резервния генератор не е достатъчно силен, за да поддържа захранването на оградите, и те са били изключени автоматично.
— Значи оградите с ток са били изключени? — намръщи се Мълдун.
— Да.
— Всичките ли? Още от пет сутринта? През последните пет часа?
— Да.
— Включително и оградите на велоцирапторите?
— Да — с въздишка отвърна Арнолд.
— Боже Господи — извика Мълдун. — Пет часа. Животните сигурно са избягали.
В същия миг отнякъде долетя писък. Мълдун заговори бързо, като обикаляше залата и раздаваше на присъстващите портативните радиостанции.
— Господин Арнолд ще отиде в бункера с генераторите да включи главното захранване. Ти, доктор Ву, ще останеш в контролната зала. Само ти освен Арнолд можеш да се справиш с компютрите. Господин Хамънд, върнете се в хижата. Няма време за спорове. Вървете. Заключете железните врати и стойте вътре, докато ви се обадя. Ще помогна на Арнолд да се справи с рапторите. — Той се обърна към Дженаро. — Готов ли сте пак да се изложите на риск?
— Не особено — отвърна Дженаро. Беше много блед.
— Добре. Тогава вървете с останалите в хижата. — Мълдун се обърна към всички. — Това е всичко. А сега тръгвайте.
— Какво ще правите с животните ми? — завайка се Хамънд.
— Друг е проблемът, господин Хамънд — каза Мълдун. — Проблемът е какво ще направят те с нас?
Той излезе от залата и забърза по коридора към кабинета си. Дженаро го настигна.
— Май променихте решението си — изръмжа Мълдун.
— Имате нужда от помощ — рече Дженаро.
— Може би.
Мълдун влезе в кабинета, на чиято врата пишеше „НАДЗИРАТЕЛ“, грабна сивата пушка и отключи някакъв вграден шкаф зад бюрото. В него имаше шест цилиндъра и шест контейнера.
— Лошото на тези проклети динозаври — обясни Мълдун — е, че имат децентрализирана нервна система. Умират бавно, дори да ги улучиш точно в мозъка. Освен това са много яки. Ребрата им са плътни и трудно можеш да ги уцелиш в сърцето, а е почти невъзможно да осакатиш краката или задните им части. Кръвта им изтича бавно и умират бавно. — Той отваряше цилиндрите един след друг и вадеше контейнерите. После подаде на Дженаро някакъв дебел плетен колан. — Сложете си това.