Фурията на курсора

— Покажи ми — каза той на Кайтай.

Тя се надигна и го поведе още по-дълбоко в нощта, зад гребена на хълма и надолу по обратната му страна натам, където от земята се извисяваха скалните кости на древни планини, изпилени от времето до заоблени хълмове, пресечени тук-там от назъбени пукнатини.

Там гъстия, нисък широколистен храсталак и големите дървета от речната долина отстъпваха място на хилави вечнозелени растения и къпинови храсти, някои от които достигаха височина от няколко фута.

Влизайки в гъсталака, Кайтай леко се напрегна и тръгна по-бавно, придвижвайки се напред внимателно и абсолютно безшумно. Тави й подражаваше в това, докато тя го водеше през тесен коридор сред дърветата.

След няколко крачки те бяха принудени да легнат и да пълзят. Малки трънчета се забиваха в Тави, без значение колко внимателно или бавно се движеше, и той трябваше да стисне зъби и да задушава болезнени стонове, за да не се издаде.

Преодолявайки изглеждащите безкрайни десетина ярда, те излязоха от гъсталаците и се озоваха в гъста борова горичка, след което Кайтай бавно пропълзя напред през сравнително откритото пространство под дърветата, а после легна на земята и повика Тави.

Той се спусна след нея, легна по корем и погледна надолу през клоните на дърветата. В незначително, полукръгло разширение на една от големите пукнатини, които прорязваха каменните хълмове, по скалната стена се стичаше вода, като образуваше басейн с размер, малко по-голям от казан на холтърски готвач, след което продължаваше пътя си надолу по камъка.

Малък огън, разположен в собствена малка вдлъбнатина, която по-добре да скрие светлината му, беше на не повече от двадесет фута от мястото, където лежаха. Лейди Антилус седеше до басейна, очевидно в самия разгар на разговор с малка и неясна човекоподобна водна фигура, издигаща се от повърхността на малкото басейнче.

— Не разбираш, братко — каза лейди Антилус с притеснен тон. — Те дойдоха тук с твърде големи сили. Дойдоха със стотици кораби, Бренсис. Които изгориха, когато стъпиха на брега.

От водната фигурка долетя тъничък, раздразнен глас.

— Не използвай името ми, глупаво дете. Това съобщение може да бъде прихванато.

„Или просто да се подслуша, лорд Калар“ — помисли си Тави.

Лейди Антилус раздразнено изсумтя.

— Прав си. Ако ни подслушат, това може да накара някой да те заподозре в измяна. Разбира се, ако всичките ти легиони, убийства и отвличания все още не са го направили.

— Да се изправиш срещу Гай е едно — отговори водната фигура. — Да бъдеш обвинен в заговор с канимите е нещо съвсем различно. Това може да накара неутралните Върховни лордове да тръгнат срещу мен. Може дори да предизвика негодувание сред северните лордове, включително и в твоя скъп съпруг, а аз работих твърде усилено, за да го допусна сега.

Гласът на фигурата стана тих и заплашителен.