Фурията на курсора

— Сър — каза Хагар. — Центурион Флавис изразява уважението си и ви уведомява, че неговото крило е срещнало и унищожило петдесет и четири канимски рейдъра. Седемдесет и четири бежанци получиха цялата помощ, която можеше да им се предостави, и бяха изпратени под закрилата на стените на Елинарх. Двама легионери бяха убити, а осем — ранени. Ранените са на път към града.

Тави се намръщи.

— С редовни вражески сили ли се бихте?

Хагар поклати глава.

— Не, сър, но двамата загинали легионери, както и повечето ранени, пострадаха по време на сражение с трима каними, които бяха облечени и въоръжени различно от обикновените рейдъри.

— Трима — възкликна Макс.

Хагар направи гримаса.

— Това се случи съвсем скоро, Антилар, когато здрачът започна да се сгъстява. И тези същества… Никога не съм виждал нещо толкова бързо, а съм гледал дуела на Алдрик Меча с Арарис Валериан, когато бях момче.

— Трудно беше да ги победите, така ли?

— Двама от тях се оттеглиха и Флавис ги остави. Би било самоубийство да се тръгне в тъмното след тях.

В Тави възникна усещане, сходно с това, което се появява, когато слюнката изпълва устата му при миризмата на хубава храна.

— Стоп. Различно облечени? Как точно?

Хагар се обърна към коня си и каза:

— Тук имам всичко, сър. Флавис каза, че може би ще искате да видите това.

— Флавис е прав — каза Тави. — Трибун, лампа, ако обичате.

— Това ще издаде нашата позиция, сър — каза Макс.

— Както и миризмата на стотина коне — сухо отговори Тави. — Трябва да видя това.

Макс кимна и взе лампата. Прикри я с гънките на плаща си и промърмори:

— Светлина.

Много слабо златисто сияние на магическа лампа се появи изпод плаща и тримата приклекнаха, за да огледат дрехите, донесени от Хагар.

Черен плащ с качулка, достатъчно голям да се направи малка палатка, беше увит около останалите вещи. В плаща първо видяха чифт къси бойни остриета или каквото беше това за канимите. Остриетата бяха дълги три фута, извити, изработени от закалената, пурпурно кървава стомана, от която канимите изработваха най-доброто си снаряжение.

Имаше и назъбени ножове, чиито остриета приличаха на трион, дръжката на единия беше направена във формата на вълчи череп, а на мястото на очите бяха инкрустирани мънички алени камъни. Следваха половин дузина тежки метални пръчки, дълги колкото предмишницата на Тави и с дебелина един пръст.

Огромните ръце на канимите позволяваха да бъдат хвърляни изключително точно и дори да пробият черепа през шлем.

И накрая, оборудването включваше матирана черна верига от някакъв странен и изключително тежък метал, който не издаваше почти никакъв звук, когато брънките се докосваха една друга.

Тави гледаше всичко и размишляваше.

— По-скоро прилича на снаряжение на курсор — каза Макс спокойно. — По-малки са от обичайните им неща. И по-леки. Идеални, за да поразиш целта и да избягаш.