Фурията на курсора

Новината за завръщането му летеше пред него, предавана от един часови на друг. Магнус, като старши камериер на капитана, беше там, за да го посрещне и да го придружи до командирската палатка, сега вече стандартна легионерска палатка, вместо по-големия модел на Сирил.

Няколко души влязоха и се отдръпнаха, за да направят място и на тези, които ги следваха, всички се движеха оживено. Трябваше да се сбутат един в друг, което и направиха.

Като цяло тази палатка изглеждаше изключително малка и неподходяща, в центъра на кръга изпепелена от мълнията земя. Това е символично, помисли си Тави. До известна степен той също се чувстваше дребен и неподходящ.

— Не, враните да го вземат — изръмжа гласът на Валиар Маркус от палатката. — Ако нашите източници на храна са на южния бряг и псетата ги превземат, ще трябва да ядем собствените си ботуши, когато се оттеглим на север.

— Но аз току-що накарах цялата си центурия да носи храна като стадо мулета — възнегодува втори глас.

— Отлично — рязко отвърна Маркус. — Значи знаят пътя, за да върнат всичко обратно.

— Маркус, тези складове са на доковете, извън стените на града. Не можем да ги оставим без охрана, а нашите собствени хранилища все още не са завършени.

— Тогава ги сложете някъде другаде. Или реквизирайте някоя къща.

Тави се плъзна от коня, вкочанените мускули го боляха.

Той кимна на Кайтай и тя се наведе към него. Тави промълви тихо молбата си и тя кимна, преди да се обърне и да сръчка коня с пети, отправяйки се към лагера на последователите.

Магнус намръщено я изгледа как се отдалечава. Тъмнината и качулката скриваха чертите й от стария курсор, но все пак беше очевидно, че е жена.

— Кой е това, сър? — попита той Тави.

— По-късно — отвърна Тави. Той показа с очи към палатката. Магнус се намръщи, но после кимна.

Тави спря за момент, за да подреди мислите си и да се опита да излъчва целия авторитет, на който е способен, след което влезе в палатката.

— Не бива да „реквизираме“ къщи — каза той, — намерете доброволци. Няма да имате никакви проблеми с намирането на жители, готови да направят малка жертва за благото на единственото нещо, което стои между тях и ордата на канимите.

В палатката имаше две маси, набързо стъкмени от празни бъчви и дъски. Документи, много от тях частично повредени от пламъците, бяха разпръснати в пълен безпорядък и върху двете. Няколко рибки седяха на всяка маса, опитвайки се да се ориентират в запазилите се документи в светлината на самотна магическа лампа.

Първото копие и центурионът, спорещ с него, се изправиха и отдадоха чест.

— Сър — каза Маркус.

Новобранците зад центурионите спряха работа и започнаха да стават. Тави беше сигурен, че ако го направят, ще съборят самоделните маси и ще унищожат цялата свършена работа.

— Не ставайте — каза им Тави. — Продължавайте работа — той кимна на Маркус. — Първо копие. И центурион?