Фурията на курсора

Лейди Антилус поклати глава.

— Той ще остане с легиона.

— Тогава поема риска върху себе си.

— Той не е готов за война.

— Той не е дете. И е достатъчно пораснал, за да взема собствени решения. Ако не е достатъчно подготвен, за да оцелее, вземайки тези решения, това не е по моя вина, нито по вина на някой друг. Включително и на родителите му.

В гласа й се прокрадна гневна нотка.

— Но, милорд…

— Стига — изръмжа фигурата на Калар. — Трябва да работя. А ти ще ми се подчиниш.

Лейди Антилус за миг го погледна, после потръпна. Накрая сведе глава.

— Да, милорд.

— Бъди силна, малката — каза образът на Калар с по-мек тон. — Близо сме до края на състезанието. Остава още съвсем малко.

После фигурата се свлече обратно в мъничкия басейн и лейди Антилус тежко седна до него. Тави видя как ръцете й се свиват в юмруци толкова силно, че ноктите й се забиха в дланите. Малки капчици кръв паднаха на каменния под на пукнатината и заискриха на светлината на пламъците.

После тя рязко се изправи и изстреля ръка в каменната стена на пукнатината. Камъкът се размекна, запулсира и се сгърчи в барелеф, изобразяващ млад мъж. В действителност… това беше изображение в естествен размер на Тави, прецизно и смразяващо подробно.

Лейди Антилус го заплю и го удари с една ръка, влагайки толкова много сила в удара, подсилен и от фуриите, че каменната глава буквално се пръсна и с грохот се посипа в облак ситни парченца.

Следващият й удар удари фигурата в областта на сърцето, а ръката й влезе до лакътя в камъка. От мястото на удара плъзнаха пукнатини, още парченца от статуята се посипаха по земята.

Тя се обърна, отстъпи на две крачки от статуята и с рев удари с ръба на дланта по останалата част от образа на Тави. Огън прониза тъмнината и тишината на нощта във взрив от светлина и гръм, а камъкът протестиращо изстена.

Облак прах и дим покри всичко наоколо. Камък се удряше в камък. Когато прахът се разсея, на мястото, където беше статуята, се виждаше гладък като стъкло под с дължина пет фута.

Тави преглътна.

До него Кайтай направи същото.

Положи неимоверни усилия да диша равно и бавно, за да се справи с плашещото треперене на ръцете си. Усети как Кайтай трепери до него. Те изпълзяха далеч от малкия лагер на Върховната лейди така тихо, както и стигнаха до него.

Безкрайно дълго се измъкваха от гъстите храсталаци, опитвайки се да не вдигат шум. На Тави му се искаше незабавно да хукне още от мястото, където зае вертикално положение. Но в непосредствена близост до лейди Антилус това можеше да бъде фатална грешка.

Затова той и Кайтай продължиха да пълзят бавно почти половин миля, преди Тави най-накрая да спре близо до потока и да издиша накъсано.

Клекнаха до потока един до друг и започнаха да загребват вода с длани. Докато пиеха, Тави забеляза, че ръцете на Кайтай треперят.

И въпреки че тя се опита да запази спокойствие, в дълбините на необикновените й очи Тави видя, че едва се сдържа.