Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— М-м-м — проточи Тави. — Точно за това са ги и използвали. Като добавим и това колко добре са се сражавали, означава, че би трябвало да са някакъв вид елитни войници. Най-вероятно разузнавачи.
— Във всеки случай това означава, че някъде зад тях има редовни войски.
Тави мрачно кимна.
— И сега знаят къде сме.
Макс се намръщи и млъкна.
— Сър — каза Хагар. — Трябва също да ви информирам, че разузнавачите може да са понесли големи загуби.
Тави изсумтя и се намръщи.
— Как така?
— Само около четиридесет и пет от всичките осемдесет, които излязоха тази сутрин, се върнаха на мястото за срещи. Разузнавачите са независим народ и понякога могат да седят в убежище по няколко дни. Никой не е видял телата, но някои от тях са забелязали признаци, че част от другарите им са били нападнати.
— Канимите искат да ни държат слепи — каза Тави и кимна. — Чакай.
Тави стана и отиде при един от конете, които използваха за превоз на багаж.
Извади тежко парче кожа, вързано на възел, развърза връвта, която го държеше затворено, и измъкна два сърповидни канимски меча, както и една от брадвите им.
Донесе ги и ги положи редом до новото оръжие. След което започна да ги гледа замислено, опитвайки се да улови изплъзващата се мисъл, която танцуваше под самата повърхност на съзнанието му.
— Ако знаят къде сме — каза Макс тихо, — тогава най-добре да не се задържаме тук. Не бих искал да се срещам с техните редовни войски по тъмно.
Хагар кимна в знак на съгласие.
— Флавис вече е на път към Елинарх.
Тави хвърли поглед към оръжието. Имаше нещо тук. Правилният отговор. И той го знаеше.
— Сър? — обади се Макс. — Трябва да се движим. Без значение колко са и какво правят, те нямат възможност да се промъкнат към града.
Изведнъж разбирането прониза Тави като светкавица и той удари с юмрук в дланта си.
— Врани, ето го!
Хагар го погледна неразбиращо.
Тави посочи сърповидните мечове и брадвата на канимите.
— Макс, какво виждаш?
— Оръжие на каними?
— Погледни по-отблизо — каза Тави.
Макс сви устни и се намръщи.
— Хмм. Петна от кръв по едното. Остриетата на мечовете са назъбени, което е лошо. И ръжда по…
Макс млъкна и свъси вежди.
— Как така петна по мечовете и брадвата?
— Точно така — каза Тави. Той посочи кърваво-стоманеното оръжие. — Погледни. Остриетата са в отлично състояние. Висококачествена стомана.
Той посочи оръжията, принадлежали на убитите рейдъри.
— Ръжда. Изработката е много по-лоша. Много повече увредени. За тях са се грижили много по-лошо — и тези зелени и кафяви петна, Макс.
Макс вдигна вежди.
— И какво означава това?
— Това означава, че съм израснал в холт — каза Тави. — Тези петна получаваш, когато косиш нещо — продължи той, сочейки към мечовете, след което потупа по брадвата, — или когато сечеш дърва. Това не са оръжия. Това са инструменти.
— С цялото ми уважение, сър, където и да се прилага тази прелест, тя така или иначе си остава брадва.
— Не и в контекста на това, което ни е известно — каза Тави.
— Хм? — изсумтя Макс. — Какво по-точно?
Тави вдигна ръка и каза:
— И така, знаем, че голямо количество каними са слезли на брега, но не сме видели никакви редовни войски. Рейдърите, които срещнахме, обикаляха наоколо като див гаргант, без никаква координация или цел. Никой от тях нямаше качествени оръжия и никой не носеше стоманена броня.
— Което значи?
— Това е опълчение, Макс. Неподготвени новобранци. Фермери, престъпници, работници. Всички, които са успели да изтласкат пред себе си, въоръжавайки ги с нещо остро.
Макс замислено се намръщи.
— Но всичко, което правят, е да ги изпращат в случайни групи, като тази.
— Но правейки това, те създават всякакъв вид хаос. Мисля, че канимите умишлено са взели със себе си войска, която да използват за пушечно месо — каза Тави.
— Те са тук, не за да се бият с нас. Те са тук, за да ни разсейват. Ние би трябвало да се концентрираме върху тях, както и правехме цял ден. Обзалагам се, че канимите се надяват да примамят Първи алерански далеч от стените, някъде на открито място, където да могат да ни размажат.