Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
После, без да каже и дума, Кайтай с лисича стъпка се плъзна в нощта, а Тави я последва. Те тичаха под прикритието на нощта, понякога осветявани от избухването на кървава мълния, и Кайтай го поведе към хълмовете, които оформяха долината на Тибър.
Краката и белите му дробове горяха по времето, когато стигнаха до върха на хълма, който сякаш беше стотният, който преодоляваха през последните два часа. Тук Кайтай започна да забавя.
Следващите няколкостотин ярда тя вървеше с бавни, възхитително тихи стъпки, и Тави я копира. Нужен им беше само миг, за да стигнат до края на хълма.
Ярък, златист, равномерен поток светлина се изливаше върху тях от разстояние. За момент Тави си помисли, че гледа към горящия Фаундърпорт, докато не видя, че светлината идва от гигантски огън извън града, който от гледната точка на Тави караше градските стени да изглеждат като резки, ясни силуети.
Отне му съвсем малко време, за да разбере какво вижда.
Фаундърпорт не гореше.
Горяха корабите на канимите.
Огънят ревеше толкова силно, че всъщност той можеше да го чуе като далечен стенещ звук.
Сред дима и огъня видя как пламъците поглъщат мачтите и палубите на ветроходните съдове.
— Те собственоръчно палят корабите си — прошепна Тави.
— Да, алеранецо — каза Кайтай. — Твоите хора нямаше да го повярват, ако бяха чули тези думи от устата на марат. Трябваше твоите очи да го видят.
— Това не е рейд. Това не е набег — Тави внезапно почувства студ. — Ето защо този път са толкова много. Ето защо са готови да пожертват хиляди, само и само да ни завладеят.
Той преглътна.
— Те се канят да останат тук.
Глава 33
Тави гледаше към горящите в далечината кораби, обмисляйки изводите, които следваха от този факт. А от тях следваше, че както и да бяха постъпвали канимите в миналото, основата на сегашните им действия се беше променила, и то кардинално.
В цялата история на Алера конфликтите с канимите винаги бяха свързани с контрола над различни острови между Алера и суровата родина на канимите, в локални битки за крайбрежни укрепления, главно в морски или смесени сражения.
На всеки няколко години рейдърски кораби на канимите се втурваха от морето към бреговете на Алера, ограбвайки и опожарявайки градовете, до които можеха да стигнат, отнасяйки всичко ценно оттам. От време на време пленяваха по някой алеранец, чиято съдба никой не можеше да изясни. Но независимо дали са станали роби или храна, краят им е бил неприятен.
По-редки бяха големите канимски нахлувания, някои от които се случваха по бреговете на такива крайбрежни градове като Парция, когато десетки кораби се бяха втурнали заедно в една грандиозна атака. Канимите бяха изгорили Парция до основи преди около четири века и поне три пъти бяха изравнявали със земята град Родос.
Но Ерен каза, че тази инвазия е безкрайно по-голяма от която и да е друга преди. Което означаваше, че те нямаха намерение да ударят Алера и да се върнат в родината си.
По някаква причина канимите смятаха да останат и последствията от това ужасяваха.
За канимите нападението им срещу Алера буквално се превръщаше в ситуация „направи или умри“. Те нямаха какво да губят, на карта беше поставено всичко и те бяха сигурни, че единственият начин да гарантират собствената си сигурност е унищожаването на народа на Алера, легионерите и холтовете, както и градовете.
Те бяха в капан, без надежда, а Тави добре познаваше този вид неистова, безстрашна свирепост, проявяваща се във всяко пленено същество.
Той наблюдава пожарите за минута, а след това се обърна към Кайтай:
— За първи път виждам море. Щеше ми се това да се случи по различен начин.
Тя не отговори, но топлата й ръка се плъзна към него и пръстите им се сплетоха.
— Как видя тези пожари за първи път? — попита я Тави. — Какво правеше тук?
— Бях на лов — каза тя тихо.
Тави се намръщи.
— На лов за какво?
— За отговори.
— Защо?
— Защото аз убих човека, когото ти искаше да накараш да говори. Сметнах, че е правилно да поправя вината си — тя премести поглед от далечните огньове към Тави. — Когато ти се върна в лагера с арестуваните, аз видях Върховна лейди Антилус да напуска града по големия мост. Оттогава я следя. Тя отиде в една местност наблизо. Мога да ти покажа къде. Може би тя има отговорите, които търсиш.