Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Всичко изглеждаше съвсем невинно, чисто и бяло. И щеше да продължава да изглежда. Ако не беше един дребен и почти незабележим факт: засечените от оперативните работници и тяхната агентура контакти на Ворожец с хора от ръководството на „Прометей“ са се случвали рядко, приблизително два пъти годишно, и винаги на територията на Вербицк. Директорите са идвали на лов, организиран от Пьотър Сергеевич. През декември са ловували диви прасета, през април — глухари. Този ритъм е бил поддържан и течение на последните седем години. Самият Пьотър Сергеевич рядко е ходел в Москва и при кратките си посещения не е влизал във връзка с „Прометей“, а решавал проблеми те си и се връщал в Сибир. Външно се създавало напълно достоверното впечатление, че приятелството на Ворожец с хората от холдинга се изразявало само в лова, съпътстващите го трапези и задължителната баня. Тази година обаче спокойният ритъм бил нарушен: две седмици след априлския лов Ворожец отлетял за Новосибирск, където прекарал само два дни, и точно през това време в Новосибирския завод за бои и лакове от Москва пристигнали трима директори, приятели на вербицкия бизнесмен.
Е, ще си каже човек, какво толкова… Срещнали са се стари приятели, хапнали, пийнали, спомнили си старите подвизи и поменали онези, които вече били напуснали тази грешна земя.
Така де, какво толкова? Може би. Само че след още една седмица умният и добре подготвен блогър е провел своята първа атака срещу умовете на жителите на Вербицк. След още една седмица са реагирали журналистите и се е появила първата статия в местната преса.
Настя си спомняше, че през нощта щеше да провери още нещо, но тогава гърбът страшно я заболя и тя пренесе лаптопа на малката масичка, за да поседи на дивана… И бе потънала в сън, от който я изтръгна позвъняването на Лаевич.
Ето сега бе дошъл моментът да огледа и да осмисли бойното поле. Осем и десет е, Коротков спи… Тя се промъкна на пръсти в съседната стая и намери Егоров, проснат на леглото в спалнята, върху кувертюрата. За разлика от нея и Коротков, майорът все пак бе успял поне да се събуе, да съблече сакото и сега лежеше по дънки и тениска. „Гледай ти, как ни е покосила умората — с учудване си помисли Настя. — Уж и тримата сме свикнали с безсънни нощи и денонощна работа. Впрочем Виктор може да не е спал и предишните нощи, но ние с Юрка… Нима е истина, че човек се уморява много повече и по-бързо, когато в мозъка му ври и кипи? Бях чела, че от умствено напрежение настъпва обща умора, но смятах, че това са празни приказки. Излиза, че не са…“
Трябва да събуди и да нахрани мъжете. И все пак да провери онова нещо, което пропусна на разсъмване, защото сънят я беше повалил. Освен това трябва точно в девет да се обади на Баев и да го помоли да й остави като помощник Егоров и за днес. Няма да е трудно това да стане, като се има предвид, че Лаевич ще прати анкетите. Ръчната им обработка е прекрасен предлог да поиска помощник. Остава да се надява, че полковникът не е силен по въпросите на програмното обезпечаване на социологическите изследвания.
Всъщност днес е събота, почивен ден за началника на управлението, така че може би е рано да му звъни в девет сутринта… Впрочем нали ще се обади в приемната, където ще й отговори дежурен офицер, тя и без това не може да се свърже с Баев пряко. Ще предадат на полковника, че Каменская го е търсила, и той ще й отговори, когато може. А и Виктор спомена, че в събота Игор Валеревич винаги е в службата, а често и в неделя…
Настя разтърси глава, постара се да подреди мислите си. Бързо хлътна в банята, взе душ, преоблече се и събуди Коротков и Егоров.
— Ставайте, момчета! — бодро подвикна тя. — Измийте се, избръснете се и се стройте за закуска. Витя, ти — в моята баня, на рафта има чиста кърпа.
Мъжете с пъшкане и приглушени стонове изправиха тела във вертикално положение и поеха към баните. Докато се миеха и бръснеха, Настя провери датите на последните изяви на гениалния блогър. Както и бе очаквала, през юли той вече бе замлъкнал. И в края на юни — също. Последните му съобщения бяха от 23 юни. Какво пък, оставаше да уточни още една подробност. По принцип май и така си спомняше отговора, но в такава ситуация предположението не върши работа, а тя вече не разчиташе на паметта си уверено, както на младини.
Изчака, докато Егоров излезе с мокра коса и започна да прибира в чантата си „пътния комплект на оперативния работник“ — малък несесер с четка за зъби, тубичка паста, миниатюрна сапунерка и самобръсначка. После предпазливо го попита: