Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Това, което ще кажа, ще прозвучи твърде странно — започна Мейгуин. Беше по-нервна, отколкото бе очаквала, и за да запълни паузата, оправи гънките на старата си черна рокля. — Но аз съм дъщерята на крал Лут и обичам Хернистир повече от собствения си живот. По-скоро ще разкъсам собственото си сърце, отколкото да ви излъжа.

Хората й, събрани в най-голямата пещера под Грианспог, просторната зала с висок таван, където се раздаваше правосъдие и се разпределяше храната, слушаха внимателно. Казаното от Мейгуин можеше наистина да се окаже странно, но те щяха да я изслушат. Какво можеше да е чак толкова невероятно в един свят, луд като този, в който живееха?

Мейгуин погледна към Диауен, която стоеше точно зад нея. Гледачката — очите й сияеха от някакво лично нейно щастие — се усмихна одобрително.

— Кажи им! — прошепна тя.

— Знаете, че боговете говориха с мен в съня ми — каза Мейгуин високо. — Те сложиха в главата ми песен от старите дни и ми подсказаха да ви доведа тук, в каменните пещери, където ще бъдем в безопасност. После Куам Земното куче, богът на дълбините, ме отведе на тайно място, което не е виждано още от времето на Тетаин — място, където боговете са държали подарък, запазен за нас. Ти! — Тя посочи един от писарите, който бе слизал в Мезуту'а с Еолаир да прерисува картите на дуорите. — Стани и кажи на хората какво видя.

Старецът се надигна бавно, като се облегна за опора на един от младите си ученици.

— Това е наистина град на боговете — промълви той с треперещ глас. — Дълбоко в земята, по-голям от целия Хернисадарк, разположен в пещера, просторна като залива в Кранхир. — Той разпери тънките си ръце в безсилен опит да определи огромността на каменния град. — Там има създания, каквито никога не бях виждал, и си шепнеха в полумрака. — Той вдигна ръце, докато някои от зрителите правеха знаци срещу злото. — Но те не ни сториха нищо лошо, дори ни заведоха в тайните си места, където направихме това, което поиска принцесата.

Мейгуин с жест накара писаря да седне.

— Боговете ми показаха града и там намерихме неща, които ще ни помогнат да обърнем битката срещу Скали и господаря му, Елиас от Еркинланд. Еолаир отнесе тези дарове на нашите съюзници — всички го видяхте, когато тръгна.

Мнозина в тълпата закимаха. Сред хора, изолирани като тези подземни жители, заминаването на графа на Над Мулах с някакво тайнствено поръчение бе обект на няколкоседмични клюки.

— Така че боговете два пъти говориха с мен. И двата пъти бяха прави.