Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Събранието забръмча. Брадах Тор беше място със странна репутация и още по-странно беше, че там се е изкачила жена през мразовита зима.

— Дали е било само сън? — остро попита Диауен иззад Мейгуин. Краобан я погледна сърдито и сви рамене.

— Мъжете казаха, че не приличало на сън, какъвто са виждали — отвърна той. — Очите й били отворени и тя говорела с някого, който сякаш стоял пред нея… но там нямало никого, само въздух.

— С кого е разговаряла? — попита Диауен.

Старият Краобан отново сви рамене.

— Тя… говорела, сякаш се обръщала към боговете, и от време на време мълчала, сякаш слушала думите им.

— Благодаря, Краобан — каза меко Мейгуин. — Ти си верен и честен човек. Нищо чудно, че баща ми те ценеше толкова високо. — Старият съветник седна. Не изглеждаше доволен. — Аз знам, че боговете говориха с мен — продължи тя. — Дадено ми бе да хвърля поглед върху мястото, където живеят боговете, върху самите богове и тяхната непобедима красота, в одеяния за война.

— За война? — извика някой. — Срещу кого, господарке? Срещу кого се бият боговете?

— Не срещу кого — каза Мейгуин и вдигна предупредително пръст, — а за кого. Боговете ще се бият за нас. — Тя се наведе напред, за да спре надигащия се ропот на тълпата. — Те ще разбият нашите неприятели, но само ако ние им отдадем напълно сърцата си.

— Те имат сърцата ни, господарке, имат ги! — извика една жена.

Някой друг викна:

— Защо не ни помогнаха досега? Винаги сме ги почитали.

Мейгуин почака, докато глъчката стихне.

— Винаги сме ги почитали, вярно е, но така, както се почита стар роднина, само по навик, неохотно. Никога не сме им оказвали почести, достойни за тяхното могъщество и красота, за даровете, които са давали на народа ни! — Тя извиси глас. Отново усещаше близостта на боговете. Усещането се надигаше в нея като бистър ручей. Беше толкова особено, неудържимо чувство, че тя избухна в смях, който удиви хората около нея. — Не! — извика Мейгуин. — Ние изпълнявахме ритуалите, лъскахме статуите, палехме свещените огньове, но твърде малко от нас някога са се питали какво още могат да желаят боговете като доказателство, че заслужаваме помощта им.

Краобан се прокашля.

— И какво искат те, Мейгуин, как мислиш? — Обръщаше се към нея неуместно фамилиарно, но тя се разсмя отново.

— Искат да им покажем вярата си! Да им покажем привързаността си, желанието си да отдадем живота си в техни ръце, както е било винаги. Боговете ще ни помогнат, аз самата видях това, но само ако им покажем, че заслужаваме! Защо Багба е дал говеда на хората? Защото са загубили конете си в битки на боговете, когато боговете най-силно са се нуждаели от това.

Още докато говореше, всичко изведнъж й стана ясно. Колко права се оказа Диауен! Дуорите, изплашената ситка, която беше говорила чрез Къса, страховитата безкрайна зима — всичко вече беше толкова ясно!