![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Остави го, Олаг — неочаквано меко каза приближилият се Фагред. — Той и без това няма да разбере нищо.
— Да — въздъхна Олаг и прибра кинжала в пояса си. — Няма да разбере. Ставай, Пеперудке, и помни, ако докато стигнем до мястото ти, се осмелиш още веднъж да отвориш уста, ще ти отрежа езика.
И през ум не ми минаваше да говоря. Но ме тревожеше много лошата новина, прокраднала се в речта на орка — че тази есен Първите са решили да пробват границите на съюзническите кралства и да ни спретнат нова Пролетна война.
Глава 14
Лабиринтът
Гло-гло сгреши — отрядът орки, който чакахме през цялото време, се появи не на шестия, а на седмия ден, при това чак привечер. За това време орките успяха съвсем да ми опротивеят. Както казваше милорд Алгерт, от тях просто ми се повдига и те просто ме вбесяват. Разбира се, повечето неприятностите идваха от Фагред — якият орк просто не знаеше какво друго да прави и ако не беше Олаг, синините по мен щяха да са доста повече. Към шестия ден Багард започна видимо да нервничи и ежечасно хвърляше поглед към слънцето в очакване кога неговите роднини ще благоволят да се появят. Напрежението леко спадна, когато при Шокрен долетя поредния гарван. Гло-гло пък напротив — не проявяваше никакво безпокойство, сякаш той беше пленил орките, а не обратното. Старият шаман продължаваше да си мърмори под нос гоблински скоропоговорки и на притеснените ми погледи отвръщаше със загадъчни усмивчици, които, признавам, ме изнервяха още по-силно. Мис в последно време основно спеше или седеше втренчен в една точка и понякога не можех да го достигна. Всъщност от това чакане и аз бавно се побърквах, така че се стараех или да спя (докато ботушът на Фагред не прекъсне съня), или да наблюдавам действията и навиците на орките, докато някоя глигеста твар не ме посъветва (моля, обърнете внимание, че ме съветваше изключително неучтиво и грубо) да заспивам. Думите на Олаг, че след толкова много векове покой Първите са решили да пробват защитите на Валиостр и Пограничното кралство не ми излизаха от главата. Е, Пограничието може и да устои, но южните граници на родния Валиостр (с разхайтените гарнизони, където вече не помнят как се държи меч) ще се сринат. И ще подгонят Първите нашата армия чак до самата Иселина. Докато бойците се опомнят, докато пристигнат сили от севера и от Мирануех, ще мине поне седмица, а за това време орките много злини ще сътворят. А дори и армията да дойде, дали ще се справим? Една надежда са бароните — такива като Оро Хабсбърг, както и градове като Майдинг и Мойциг, които са съвсем близо до Заграбия. Стените им могат да задържат армията орки, макар и за кратко време. Да се надяваме, да се надяваме…
Не забравях и за малкия флини: ако е изпълнил поръката ми и е намерил отряда, то помощта би трябвало вече да идва. Въпросът беше — ще успеят ли?
Колкото до пристигащия отряд орки — привечер някъде зад дърветата кресна птица. Орките, седящи около огъня и до обелиска, веднага наскачаха и някой от тях изкрещя като невидимата птица. Първата птица отговори и няколко мига по-късно на поляната се изсипаха орки. Те продължаваха да се появяват и когато и последният излезе иззад дърветата, бях успял да преброя седемдесет и шест Първи — без пленниците. По-голямата част от пленниците се оказаха елфи, но имаше и четирима човека. Всички те бяха воини на Пограничието и Мис трепна, когато ги забеляза.
— Аз ги познавам! Тези момчета са от гарнизона до Пияния ручей. Как са попаднали тук?! Дали не си прав, Гарет, и тези нехора са тръгнали на война?!
— Не мисля — каза Гло-гло. — Ако е така, пленените щяха да са мно-ого повече. Вероятно, също като теб, са влезли в Златната гора и са ги изненадали!
— Всичко е възможно — въздъхна Мис.
— Сега пак ще се започне!
— За какво говориш, Гло-гло?
— За все същото, Гарет. Че на елфите сега ще им клъцнат главите!
Гоблинът се оказа прав, но не съвсем. Екзекутираха само двама елфи, при това не тук, а ги отведоха някъде навътре в гората. Останалите под усилена охрана и под взора на Шокрен бяха отведени до обелиска, където ги оставиха заедно с хората, очевидно, за по-добри времена.