Кралица на въздух и мрак [bg]

Спряха пред затвора, където трупът на стража лежеше проснат върху дървената ракла, която Ема беше забелязала по-рано. Адаон направи гримаса и използва върха на копието си, за да отмести тялото настрани. То се стовари с грохот върху оплисканите с кръв камъни на пода. За объркване на Ема, Адаон коленичи и повдигна капака на раклата, който се отвори със скърцане на панти.

Озадачението й бързо се изпари — вътре беше пълно с оръжия: мечове, ками, лъкове. Ема разпозна мечовете, които Ездачите бяха взели от нея и Джулиън. Протегна врат, но не можа да види медальона сред конфискуваните вещи.

Адаон извади наръч мечове и Джейс протегна ръка.

— Ела при татко — изгука.

— Не мога да повярвам, че имаш брада — отбеляза Ема, разсейвайки се за миг.

Джейс докосна грапавата си буза.

— Е, мина поне седмица. Предполагам, че ми придава адски мъжествен вид, като позлатено божество.

— Ужасна е — заяви Ема.

— На мен ми харесва — каза Клеъри лоялно.

— Не ти вярвам — рече Ема и протегна ръка към Адаон. — Дай си ми меча. Джейс може да го използва, за да се избръсне.

Адаон ги изгледа сърдито.

— Няма да носите оръжия. Не може да бъдете въоръжени, ако се предполага, че сте пленници. Аз ще нося мечовете. — Преметна ги през рамо, сякаш бяха наръч подпалки. — Да вървим.

Те тръгнаха пред него през вече познатите им усойни подземни коридори. Джулиън мълчеше, потънал в мисли. Какво ли чувстваше, зачуди се Ема. Все още обичаше семейството си, но беше казал, че сега е различно. Дали това означаваше, че не се бои до смърт за Марк?

Ема дойде по-близо до Кристина.

— Как намери Адаон? — прошепна. — Да не би просто да тропна с токовете на рубинените си обувки18 и да поиска да те отведат при най-сексапилния син на Тъмния крал?

Кристина извъртя очи.

— Видях Адаон в Лондон — отвърна също толкова тихо. — Стори ми се, че го е грижа за Кийрън. Реших да рискувам.

— И как успя да стигнеш до него?

— Ще ти разкажа по-късно. А той не е най-сексапилният принц на тъмните елфи. Кийрън е най-сексапилният — рече Кристина и почервеня като глава цвекло.

Погледът на Ема се плъзна по мускулите на Адаон, които издуваха впечатляващо туниката му, докато той крепеше мечовете.

— Мислех, че Кийрън е в Сколоманса?

Кристина въздъхна.

— Много пропусна. Ще ти разкажа всичко, ако…

— Оцелеем? — довърши Ема. — Да, и аз имам да ти разказвам страшно много.

— Млъквайте! — сопна се Адаон. — Достатъчно приказки, пленници!

Бяха оставили подземните тунели зад себе си и сега прекосяваха долните нива на кулата. Тъмни и светли елфи бързаха напред-назад покрай тях. Един минаващ наблизо ален страж намигна на Адаон.