![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
Одила коленичи пред олтара, намиращ се в близост до тотема от драконови черепи. Неголямата зала миришеше на смърт, разложение, топлина и разтопен восък. Топлината от свещите бе в рязък контраст със студеното течение, което лъхаше от зейналата дупка на мястото на покрива и свиреше зловещо между зъбите на драконовите черепи. Жената войн едновременно се потеше и измръзваше в собствената си пот. Искаше й се тозчас да напусне това ужасно място, ала медальонът бе топъл и сгряваше кожата й.
— Царице Такхизис, помогни ми — започна молитвата си, но така и не успя да потисне потрепването в гласа си, докато произнасяше името на богинята. — Цял живот са ме учили, че си богиня на жестокостта, която не я е грижа за нищо живо, която вижда във всички нас роби, предназначени да изпълняват заповедите й. Учили са ме, че си изпълнена с желания и мислиш единствено за себе си. Че се подиграваш и омаловажаваш принципите, които смятам за най-важни: честта, състраданието, милостта, любовта. Тъкмо поради всичко това аз не бива да вярвам в теб. И все пак…
Одила вдигна очи и се взря в небесата.
— Ти си бог. Станах свидетелка на могъществото ти. Усетих силата ти с всяка частица от тялото си. Как бих могла да избера да не вярвам в теб? Може би… — Тя се поколеба, изгубена в несигурност. — Може би просто са искали да очернят името ти. Подценили са те. Може би наистина те е грижа за нас. Не искам това за себе си, а за някого, който ти е служил вярно и отдадено. Мина е изправена пред ужасна опасност. Сигурна съм, че възнамерява да се сражава с Малис съвсем сама. Тя вярва, че ти, богиньо, ще бъдеш нейна опора, и възлага надеждите си на теб и на никой друг. Боя се за нея, царице Такхизис. Покажи ми, че страховете ми не са оправдани и че ако не за друг, те е грижа поне за нея.
Одила зачака напрегнато, ала никакъв глас не й отговори. Не се появи видение. Пламъчетата на свещите потрепваха в леденото течение, което се виеше през олтарната зала. Телата на чародеите седяха на пейката си и се взираха немигащо в пламъците. Ала независимо от всичко, в сърцето на Одила изведнъж стана по-леко, а товарът на съмненията й понамаля. Не можеше да си обясни причината за това и тъкмо го обмисляше, когато усети, че някой е застанал недалеч от олтара.
Стотиците свещи я заслепяваха и не успяваше да види кой е.
— Галдар? — попита тя, когато най-сетне разпозна грубите очертания на минотавъра. — Не чух да влизаш, бях заета в молитва.
Леко разтревожено се запита дали Галдар не я е подслушал и дали няма да я смъмри за проявената липса на вяра.
Той не отговори. Просто стоеше на мястото си.
— Мога ли да направя нещо за теб, Галдар? — попита. Никога дотогава не бе искал каквото и да било от нея и винаги се държеше така, сякаш й няма доверие и дори изпитва презрение към нея.
— Искам да видиш нещо — каза най-сетне минотавърът.
В ръцете си Галдар държеше предмет, увит в ленени парчета плат и овързан с въже. Навярно някога белият лен сега бе осеян с петна от вода и кал, трева и прах и вече имаше по-скоро мръснокафяв цвят. Въжето и платът очевидно вече бяха развързани, но някой отново ги бе увил, макар и не толкова умело.
Той сложи предмета на олтара. Беше дълъг и не изглеждаше особено тежък. Платът все още скриваше онова, което имаше под него.
— Дойде за Мина — продължи той. — Изпратил го е капитан Самювал. Погледни какво е.
Одила не посегна веднага.
— Подаръкът е за Мина. Не бива аз да…
— Отвори го! — заповяда грубо Галдар. — Искам да се уверя, че е подходящ.
Одила се канеше да откаже за втори път, ала разсъди, че минотавърът със сигурност е дочул молитвата й, и се боеше, че вероятно ще направи опит да я изнуди. Внимателно и с разтреперани пръсти тя отмахна краищата на плата, който неприятно й напомняше за плащеница на смъртник.
Ала когато съзря какво имаше под него, изумлението й бе безкрайно.
— Верни ли са думите на Самювал? — попита настоятелно Галдар. — Това драконово копие ли е?