Детето на нощта [bg]

Варваринът наля вода в голяма чаша, разбърка праха и по­даде сместа на елфа с думите:

- Чудя ви се как търпите тази воня.

- Имаме ли избор? - Илкар взе чашата и продължи да раз­бърква. - Благодаря. Тази билка е силна. Питам се защо не ми дадоха веднага от нея.

- Досещам се, че е скъпа и запасите са оскъдни - поклати глава Хирад, - Имаш късмет, че си се родил елф, иначе на Дже­вин щеше да му е все едно колко се мъчиш.

- Уверявам те, че пак си се мъча - промърмори Илкар, изпи чашата на един дъх и лицето му се разкриви от отвращение. - Колкото ще да е добра, но лъха на мухъл въпреки сладкия вкус. Все едно пия стрита гнила кора от дърво със захар.

- Е, годен ли си за заклинания? - подхвърли варваринът. Дензър се озърна стреснато и Хирад го тупна по рамото. - То- ку-гцо видяхме кораб пред нас.

- Дали е „Океански бряст“?

Най-сетне помръкналите очи на мага от Ксетеск блеснаха.

- Според теб още колко кораба се навъртат точно в тези води?

- Може и никакви да няма - оживено закима Дензър. - Каз­вай, Илкар...

- Имаме целия ден. Ще отдъхвам, ако не сте против. И ако опрем само до прости заклинания, ще издържа. Само не искай­те от мен да опитвам Заличителя на умове.

- Ами Сенчести криле? - плахо попита Дензър.

- Ще се напрегна докрай, но вероятно ще успея.

- Постарай се да успееш - натърти Хирад, - защото и аз ще бъда с вас.

- Не ти ли хрумна, че в такова време е невъзможно да носим дори за кратко твоето туловище? Жалко, но ще бъдем само аз и Дензър.

Варваринът завъртя глава неотстъпчиво.

- Не позна. Друго ми хрумна - как ще го направим.