![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Вържи го, Бруте, но без грубост. Искам да получа възможно най-много за него на робския пазар — каза сурово Юлий. Гласът му бе пълен с гняв.
Брут изпълни задачата си бързо и сръчно, като накрая запуши устата на Антонид, за да заглуши ръмженето му. Магистратите гледаха, без да се намесват — връзването бе в рамките на закона. Двамата, които бяха гласували срещу Юлий, бяха почервенели от едва сдържан гняв.
Когато работата беше свършена, Руф докосна ръката на Юлий.
— Добре говори, Цезар, но Квинт е твърде стар, за да го избереш за свой юрист за в бъдеще. Надявам се, че ще запомниш името ми, ако ти самият се нуждаеш от адвокат.
Юлий се взря в него и отвърна:
— Няма вероятност да те забравя.
След като Антонид беше вързан и обявен за продаване в робство, преторът разпусна съда и тълпата отново заликува. Катон вече си беше тръгнал. Повечето от другите сенатори също напуснаха бързо пейките — явно се чувстваха неудобно в присъствието на толкова граждани, които ги бяха избирали за свои представители.
Юлий и Брут повлякоха Антонид по пода на съда и го стовариха грубо на платформата с щитовете.
Александрия заобиколи сенаторите и дойде при тях. Очите й блестяха от триумф.
— Чудесна работа свърши. За момент ми се стори, че ще загубиш.
— И аз така си помислих. Трябва да благодаря на трибуна за това, което направи. Той ми спаси живота.
— Трибунът е от народа, не забравяй — изсумтя Брут. — Щяха да го разкъсат, ако беше гласувал против тебе, както другите. Богове, погледни!
Брут махна с ръка към гражданите, които се тълпяха, за да зърнат Юлий по-отблизо.
— Застани до щитовете и им благодари — посъветва го Александрия със сияйна усмивка.
Каквото и да станеше по-нататък, тя знаеше, че работите й ще се търсят и заможните римляни ще плащат за тях висока цена.
Юлий се изправи и тълпата го приветства. Разнесоха се нови скандирания. Доволна червенина се разля по бузите му, когато чу името си изричано наред с това на Марий.
Той вдигна ръка за поздрав и разбра, че Квинт е прав. Името на Цезар щеше да остане в умовете на хората… и кой знае какво щеше да му донесе това?
Утринното слънце се беше издигнало, за да освети форума и бронзовите щитове, изработени от Александрия. Те искряха и Юлий се усмихна, когато ги погледна. Надяваше се, че и Марий ги вижда, където и да беше сега.
Глава 33
В утринния въздух се усещаше първата топлина на пролетта. Юлий тичаше през любимите си гори; чувстваше как се освобождава от напрежението на последните дни. След като вълнението от процеса премина, той прекарваше повечето време с Рений и Брут в казармите на Първородните и се връщаше вкъщи само за да спи. Мъжете, които беше набрал в Африка и Гърция, напредваха в обучението и сред оцелелите от Първородните се долавяше ново чувство на гордост, когато видяха възраждането на любимия легион на Марий. Мъжете, които им беше пратил Катон, бяха млади и неопитни. Юлий се изкушаваше да ги разпита за миналото им, но устоя. Нищо друго освен клетвата им нямаше значение, независимо с какво ги държеше Катон — щяха да го научат с времето. Рений прекарваше всеки час с тях, като използваше по-опитните да му помагат в обучението на новобранците.
Макар че все още бяха по-малко от половината от необходимия брой, Първородните пратиха вести и в другите градове, като Крас обеща да плати за всички новобранци, които успеят да привлекат под знамето на легиона.
Дългът към него беше добил зашеметяващи размери, но Юлий се беше съгласил. Златото на Целз не стигаше — трябваше му огромно състояние, за да поддържа цял легион, но пък Крас беше противник на привържениците на Сула. Големите суми отстъпиха назад в ума на Юлий. Всеки ден нови пътници с подбити крака идваха от всички краища на страната, примамени от обещанията на пратениците в далечните провинции. Беше вълнуващо време и всяка вечер, щом слънцето залезете, Юлий се разделяше неохотно с тях… за да намери хладен прием в дома си.
Макар че спяха в едно легло, Корнелия подскачаше, щом той я докоснеше, а после се разбесняваше срещу него, докато и той не се разсърдеше и не излезеше да спи в някоя друга стая. Всяка нощ ставаше все по-зле и той лягаше да спи, измъчван от копнеж за нея. Предишната Корнелия му липсваше. Понякога той се обръщаше към нея, за да сподели някоя мисъл или шега, но виждаше лицето й изпълнено с горчивина, която не можеше да си обясни.
От време на време се изкушаваше да повика някоя робиня, просто за да се облекчи. Знаеше обаче, че Корнелия ще го намрази заради това, и страдаше в дългите нощи; постоянен гняв започна да запълва будните му часове и само сънят му носеше спокойствие. Сънуваше Александрия.