Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
В ума му проблесна спомен как Тубрук натиска ръката му в черната земя на полето — отдавна, когато беше малко момче. Той беше част от земята и никога не би могъл да я напусне, макар че го беше срам, че наранява Корнелия. Когато неприятелите бъдеха победени, тя щеше да разбере, че това е било просто мимолетна тревога, и двамата щяха да гледат дъщеря си как расте на спокойствие в ръцете на Рим. Само да можеше Корнелия да издържи настоящето, щеше да й се отплати в бъдеще.
Накрая се отърси от мрачните си мисли и се изправи. Наближаваше пладне, събранието на сената беше определено за късния следобед. Трябваше да побърза да свърши работата си в дома на Светоний, преди да тръгне към града.
Октавиан беше в конюшнята — помагаше на Тубрук да оседлае конете. Жребецът, който Юлий беше яздил тази сутрин, блестеше, добре изчесан. Юлий потупа момчето по рамото, докато премяташе крак през седлото, и споменът за развеселяващата езда малко намали гнева му. В пристъп на вина неволно осъзна, че му се иска да се махне от имението… от Корнелия.
Земите, притежавани от бащата на Светоний, бяха по-близо до града, отколкото тези на Юлий, с една голяма ивица, вървяща успоредно на собствените му граници. Макар че сенаторът нямаше военен ранг, беше наел много стражи, които се изправиха срещу двамата пътници веднага след като те минаха границата, а после ги придружиха до къщата с професионална предпазливост и бързина. Пратиха напред няколко души и когато Юлий и Тубрук наближиха входа на дома, се спогледаха, учудени от бързата реакция.
Мястото, където беше израснал Светоний, представляваше обширен конгломерат от белосани затворени дворове — беше може би два пъти по-голямо от имението, наследено от Юлий. Потокът, който подхранваше собствените му земи, течеше и през земите на Пранд и навсякъде растяха дървета и храсти. Стари борове засенчваха входа и пътят към него беше хладен от сенките им. Тубрук изсумтя неодобрително.
— Невъзможно да е се защитава това място — измърмори той. — Дърветата дават твърде много прикритие за нападатели. Трябва им външна стена и порта. Мога да го превзема с двадесет души.
Юлий не отговори — мислеше за собствения си дом и разчистената земя около него. Досега не беше разбирал каква следа е оставило влиянието на Тубрук, особено след робските безредици преди години. Домът на Светоний беше красив и контрастът правеше неговия дом да бледнее. Може би Корнелия щеше да е щастлива и времето й щеше да минава по-лесно, ако живееше в такъв дом, дом, който да не прилича на войнишка казарма.
Минаха през входа — тухлена арка, водеща към градина, където се чуваше ромонът на течаща вода, скрита сред цъфтящи храсти и растения. Юлий свали тежките торби от конете и нарами едната. Тубрук взе другата и подаде юздите на робите, които дойдоха да ги посрещнат. Настаниха ги да седнат в една прохладна стая и им казаха да чакат.
Юлий се разположи удобно — очакваше, че сенаторът ще се направи, че не знае за пристигането им. Тубрук отиде до прозореца и загледа цветята. Юлий си помисли, че сигурно ще се харесат на Корнелия, ако ги насадят около дома му.
Един млад роб влезе и каза:
— Сенатор Пранд приветства трибуна. Моля, последвайте ме.
Тубрук вдигна вежди, изненадан от бързината, с която ги приемаха. Юлий само вдигна рамене и двамата последваха роба в едно отдалечено крило. Той отвори една врата и се поклони, докато те минаваха през нея.
Сенатор Пранд седеше със сина си в стая, която приличаше повече на храм, отколкото на място за живеене. Богат, изпъстрен с жилки мрамор покриваше стените и пода, домашният олтар беше поставен до отсрещната стена. Миришеше на благовония. Юлий отново си помисли, че трябва да направи доста промени в имението си. Всяка стъпка донасяше нови и интересни детайли за окото — от бюста на един предшественик в олтара до колекцията гръцки и египетски реликви на стената, които много му се прииска да проучи. Беше преднамерена демонстрация, на богатство, но Юлий го възприе като насока за промените, които сам щеше да направи, и напълно пропусна предвиждания ефект.
— Посещението ти е неочаквано, Цезаре — каза Пранд.
Юлий се усмихна.
— Имаш прекрасен дом, сенаторе. Особено градината.
Пранд премига изненадано и отвърна любезно:
— Благодаря, трибуне. Работих много години, за да постигна това. Но ти още не си ми казал защо си дошъл.
Юлий вдигна торбата от рамото си и я пусна на мраморния под. Чу се звън на монети.