Смъртта на царете [bg]

Мястото, където беше израснал Светоний, представляваше обширен конгломерат от белосани затворени дворове — беше може би два пъти по-голямо от имението, наследено от Юлий. Потокът, който подхранваше собствените му земи, течеше и през земите на Пранд и навсякъде растяха дървета и храсти. Стари борове засенчваха входа и пътят към него беше хладен от сенките им. Тубрук изсумтя неодобрително.

— Невъзможно да е се защитава това място — измърмори той. — Дърветата дават твърде много прикритие за нападатели. Трябва им външна стена и порта. Мога да го превзема с двадесет души.

Юлий не отговори — мислеше за собствения си дом и разчистената земя около него. Досега не беше разбирал каква следа е оставило влиянието на Тубрук, особено след робските безредици преди години. Домът на Светоний беше красив и контрастът правеше неговия дом да бледнее. Може би Корнелия щеше да е щастлива и времето й щеше да минава по-лесно, ако живееше в такъв дом, дом, който да не прилича на войнишка казарма.

Минаха през входа — тухлена арка, водеща към градина, където се чуваше ромонът на течаща вода, скрита сред цъфтящи храсти и растения. Юлий свали тежките торби от конете и нарами едната. Тубрук взе другата и подаде юздите на робите, които дойдоха да ги посрещнат. Настаниха ги да седнат в една прохладна стая и им казаха да чакат.

Юлий се разположи удобно — очакваше, че сенаторът ще се направи, че не знае за пристигането им. Тубрук отиде до прозореца и загледа цветята. Юлий си помисли, че сигурно ще се харесат на Корнелия, ако ги насадят около дома му.

Един млад роб влезе и каза:

— Сенатор Пранд приветства трибуна. Моля, последвайте ме.

Тубрук вдигна вежди, изненадан от бързината, с която ги приемаха. Юлий само вдигна рамене и двамата последваха роба в едно отдалечено крило. Той отвори една врата и се поклони, докато те минаваха през нея.

Сенатор Пранд седеше със сина си в стая, която приличаше повече на храм, отколкото на място за живеене. Богат, изпъстрен с жилки мрамор покриваше стените и пода, домашният олтар беше поставен до отсрещната стена. Миришеше на благовония. Юлий отново си помисли, че трябва да направи доста промени в имението си. Всяка стъпка донасяше нови и интересни детайли за окото — от бюста на един предшественик в олтара до колекцията гръцки и египетски реликви на стената, които много му се прииска да проучи. Беше преднамерена демонстрация, на богатство, но Юлий го възприе като насока за промените, които сам щеше да направи, и напълно пропусна предвиждания ефект.

— Посещението ти е неочаквано, Цезаре — каза Пранд.

Юлий се усмихна.

— Имаш прекрасен дом, сенаторе. Особено градината.

Пранд премига изненадано и отвърна любезно:

— Благодаря, трибуне. Работих много години, за да постигна това. Но ти още не си ми казал защо си дошъл.

Юлий вдигна торбата от рамото си и я пусна на мраморния под. Чу се звън на монети.