Смъртта на царете [bg]

— Моята гордост няма нищо общо с това, Корнелия. В живота ми няма нищо по-важно от вас двете с Юлия. Мисълта, че някой може да ви нарани, е… непоносима. Просто трябва да си в безопасност.

— Но това не е вярно, нали? — прошепна тя. — Повече се грижиш за града, отколкото за собственото си семейство. Повече си загрижен за репутацията си и за любовта на народа към тебе, отколкото за нас.

Сълзи потекоха от очите й и Юлий я прегърна и притисна бузата си до нейната. Думите й го изплашиха и той започна да се бори с вътрешния глас, който забелязваше истината в тях.

— Не, скъпа — каза тихо и нежно. — За мене ти си повече от всичко на света.

Тя отстъпи и го погледна в очите.

— Тогава ела с нас, Юлий. Ако това е вярно, вземи златото си и семейството си и да забравим този грозен спор. Има други земи, където можем да се установим, където Рим е твърде далече, за да ни създава неприятности, и дъщеря ти може да излезе без страх от ножове в нощта. Тя вече сънува кошмари, Юлий. Страхувам се повече от това, което затворничеството прави с нея, отколкото за себе си. Ако означаваме толкова много за тебе, напусни Рим.

Очите му се затвориха скръбно.

— Не можеш… да ме молиш за това — каза той.

Тя се изтръгна от прегръдката му и макар че ръцете му копнееха да я прегърнат, той не можа. Гласът й беше суров и висок, изпълваше цялата стая.

— Тогава не ме убеждавай колко много ни обичаш, Юлий. Никога повече не го казвай. Твоят скъпоценен град ни държи в опасност и ти се обграждаш с лъжи за дълг и любов.

Гневни сълзи потекоха отново от зачервените й очи, тя отвори вратата и мина покрай войниците от Първородните, които стояха от другата страна. Лицата им бяха бледи от това, което бяха чули, и и двамата бяха приковали очи в пода. И все пак следваха Корнелия — но на разстояние, за да не предизвикат гнева й.

Юлий остана сам в стаята. Вече за трети път след процеса се караха и сега беше най-лошото. Беше си дошъл у дома изпълнен с вълнение от триумфа и докато й разказваше, това някак си беше извадило наяве чувствата й, беше я накарало да говори с гняв, какъвто не беше виждал у нея досега. Надяваше се, че Клавдия е наблизо. Като че ли само старата бавачка можеше да я успокои. Всичко, казано от него, само влошаваше нещата.

Навъси се и се замисли за какво всъщност се бяха скарали. Тя не разбираше работата, подета от него в града. Той стисна юмруци във внезапен гняв спрямо себе си. Корнелия беше права: притежаваше богатство, достатъчно, за да заминат. Имението можеше да бъде продадено на алчните му съседи, можеше да остави борбите в сената на другите. Тубрук можеше да се пенсионира, но тогава щеше да е все едно че семейството на Цезарите никога не е играло никаква роля в най-големия град на света.