Смъртта на царете [bg]

Юлий неволно затаи дъх. Мълчанието, което го обкръжаваше, стана почти болезнено след оглушителните радостни викове и скандирания допреди малко.

— Отсъждам в полза на Антонид — каза мъжът, почти без да помръдва главата и врата си.

Зрителите изреваха гневно, после отново замълчаха, когато се изправи вторият съдия.

— Аз също отсъждам в полза на Антонид. — И погледът му мина над непокорния хаос на тълпата.

Нов рев последва думите му и Юлий неочаквано се почувства зашеметен от реакцията на зрителите.

Народният трибун стана и изгледа тълпата и бронзовото изображение на Марий; накрая погледът му падна върху Юлий.

— Като трибун имам право да наложа вето над присъдите на колегите магистрати. Това не е път, който бих избрал лекомислено, и аз прецених внимателно аргументите.

Замълча, за да придаде тежест на думите си, и всички очи се приковаха към него.

— Днес упражнявам правото си на вето. Отсъждам в полза на Цезар — изрече трибунът.

Хората подлудяха от радост и отново започнаха да скандират името на Марий, още по-високо отпреди.

Юлий се отпусна на стола и обърса потта от челото си.

— Много добре, момче — усмихна му се беззъбо Квинт. — Има много хора, които ще запомнят името ти, ако стигнеш до по-висок пост. Много ми хареса как използва тези твои щитове. Показно е, но хората обичат показността. Моите поздравления.

Юлий бавно си пое дъх, все още замаян, че беше толкова близо до катастрофата. Краката му трепереха, докато пресичаше подиума към мястото, където седеше Антонид. Достатъчно високо за магистратите, за да го чуят над рева на тълпата, той започна първата част от отмъщението си за Корнелия.

— Слагам ръка върху тебе за сумата от тридесет хиляди сестерции — изрече Юлий и сграбчи грубо робата на Антонид.

Мъжът застина в безсилен гняв, очите му затърсиха Катон в тълпата на пейките. Юлий също се обърна, без да го пуска. Видя Катон да среща очите на Антонид и после бавно и отвратено да поклаща глава. Антонид изглеждаше замаян от развоя на събитията.

— Нямам толкова пари — каза той.

Руф се спусна към Юлий.

— Обичайно е да се даде тридесетдневен срок за плащане на такъв голям дълг.

Юлий се усмихна, но в усмивката му нямаше никаква веселост.

— Не. Ще ги получа сега или Антонид ще бъде продаден в робство.

Антонид се задърпа яростно, но не можа да се изтръгне.

— Не можеш! Катоне, не можеш да позволиш да ме отведат! — извика той, но Катон му обърна гръб и се приготви да напусне съда.

Помпей беше сред тълпата — гледаше зрелището с жаден интерес. Антонид все още се владееше достатъчно, за да не издаде тайната на убийците. Или Катон, или самите убийци щяха да се погрижат той да бъде измъчван и премахнат, ако ги издадеше.

Брут дойде и застана до Юлий. Носеше дебело въже.