Смъртта на царете [bg]

— Какво? Как смееш да искаш такова нещо? — изсъска Антонид гневно и скочи от мястото си.

Руф едва успя да го убеди да си седне — шепнеше му припряно нещо. Когато Антонид се успокои, Руф пак се обърна към магистратите.

— Цезар добавя публично оскърбление към обидата, уважаеми магистрати, като дразни клиента ми. Къщата беше празна, когато Антонид законно влезе в нейно владение след продажбата. Не може да става въпрос за плащане на наем.

— Моето семейство реши да я държи празна, както имаше право. Но бих могъл да получа тази сума, ако не беше наемателят, когото представяш — викна Юлий.

Магистратът се изкашля, после наведе глава, за да чуе другите двама, преди да говори. След като се посъветваха, отново се изправи.

— Струва ми се, случаят е достатъчно ясен. Някой от вас двамата има ли да добави още нещо, преди да пристъпим към отсъждането?

Юлий се замисли, но всичко, което искаше да каже, вече беше казано. Погледът му се отклони към бронзовите щитове, които още стояха покрити, но той сдържа желанието си да ги открие пред тълпата — знаеше, че съдиите ще преценят това като евтин ход за печелене на популярност. Изобщо не беше сигурен каква ще е присъдата. Обърна се към Квинт, но старият мъж само сви рамене.

— Нямам какво да добавя, уважаеми магистрати — каза Юлий.

Тълпата го приветства и завика оскърбително към Руф, когато той също приключи речта си. Тримата магистрати станаха и се поклониха на претора, преди да тръгнат към сградата на сената, където щяха да оформят окончателната присъда. Войниците, които бяха дошли от казармите, разчистиха пътя пред тях, въоръжени не с тояги, а вече с мечове.

След като те се отдалечиха, преторът стана и се обърна към тълпата; говореше високо, за да го чуят и застаналите най-далече:

— Когато съдиите се върнат, няма да има размирици, каквато и да е присъдата. Бъдете сигурни, че всички безредици ще бъдат посрещнати с бързо и окончателно наказание. Ще се разотидете тихо и мирно, а всеки, който не направи така, ще понесе последиците от моето неодобрение.

И седна на мястото си, без да обръща внимание на яростните погледи, които му мятаха римските граждани. Само след няколко секунди един далечен глас извика: „Марий!“ и след миг още гласове започнаха да скандират. След малко цялата тълпа затропа с крака и завика името на Марий, а събраните членове на сената се огледаха нервно, внезапно осъзнали, че между тях и тълпата стои само рехава редица войници.

Юлий реши, че точно сега е моментът да разкрие останалата част от работата на Александрия. Улови погледа й на пейките, докато хващаше платното, закриващо втория щит, и видя, че тя се усмихва развълнувана. Дръпна го с царствена бавност и тълпата завика радостно. Беше щитът с трите кръстосани стрели на Първородните, любимия легион на Марий. Седналият на пейките Брут внезапно стана и завика също така диво като тълпата; хората около него последваха примера му.