Смъртта на царете [bg]

Усмихна се горчиво, припомняше си нежните моменти от миналото. Не трябваше да стане така. Юлий изглеждаше толкова пълен с живот и енергия, когато поемаше Рим в ръцете си, но нищо от това не беше предназначено за нея. Спомни си думите, които бликаха от него, докато Марий беше още жив. Трябваше да запушва с ръка устата му, за да не може слугите на баща й да ги чуят, докато той говореше и се смееше с нея. Тогава в него имаше толкова радост… Сега беше като някакъв непознат и макар че един-два пъти го беше зърнала да я гледа със стария огън, пламъкът в очите му угасваше в мига, когато тя го улавяше. Имаше моменти, когато събираше кураж да поиска той да се люби с нея, само за да разчупи леда, настанил се помежду им. Желаеше го, дори го сънуваше, но всеки път споменът за другите ръце, на Сула, отнемаше решителността й и тя отново потъваше сама в кошмарите си. Сула беше мъртъв, не преставаше да си повтаря, но все виждаше лицето му и понякога й се струваше, че долавя миризмата му. Тогава ужасът я караше да се свие в завивките, за да се защити от света.

Тубрук прегърна бавачката й през раменете и Клавдия положи глава на рамото му; шепнеше му нещо. Корнелия чу дълбокия му смях да звъни и завидя на това, което бяха открили. Не би могла да откаже, ако Клавдия я помолеше да я освободи, макар че мисълта, че е забравената съпруга, докато Юлий се радваше на своя град и своя легион, беше непоносима. Тя ги беше виждала и преди, онези отровни римски матрони с дойки за децата си и с роби, които шетаха в домовете им. Те прекарваха дните си в купуване на скъпи дрехи и организиране на обществен кръг, който Корнелия смяташе за равностоен на бавна смърт. Как ли щяха да я одумват, ако знаеха истината за един брак, в който нямаше любов?

Корнелия сърдито разтърка очи. Беше твърде млада, за да допусне това да я унищожи. Ако беше необходима една година, за да се възстанови, значи щеше да изчака. Макар че пленничеството го беше променило, Юлий все още беше младият мъж, когото беше познавала. Онзи, който беше рискувал живота си в дома на баща й, за да стигне до стаята й по хлъзгавите покриви. Само да можеше да запази този мъж в ума си, щеше да успее отново да говори с него и може би той щеше да си припомни момичето, което беше обичал. Разговорът нямаше да се превърне в спор и никой от тях нямаше да остави другия в самота.

Една сянка се мярна в двора и Корнелия вдигна глава, за да види по-добре. Можеше да е някой от часовите, обикалящи по време на дежурството си — но беше Октавиан. Шпионираше влюбените. Ако го повикаше, моментът на интимност между Клавдия и Тубрук щеше да бъде развален. Тя се надяваше момчето да прояви достатъчно разум да не се приближава твърде много.

Юлий също беше израснал сред тези стени и някога сигурно също така беше омаян от любовта, както сега Октавиан.

Тя мълчаливо загледа как Октавиан се снишава зад цистерната за вода и гледа Тубрук и Клавдия. Двамата отново се целунаха, после Тубрук посегна надолу и се засмя. Явно намери, каквото търсеше, защото ръката му за миг замря… а после се стрелна напред и към мястото, където се криеше Октавиан, литна камъче.