Смъртта на царете [bg]

Магистратът, който като че ли говореше от името на останалите, погледна намръщено Юлий и попита:

— Тези документи у теб ли са?

— Не — отговори Юлий. — Няма и следа от тях в дома на Марий, кълна се.

И си седна. По съвет на Квинт предната нощ беше изгорил договора за продажба и съвестта му беше чиста.

— Значи нито една от страните не може да представи документи за собственост? — продължи магистратът.

Юлий поклати глава; същото направи и Руф, доста раздразнено, после стана и се обърна отново към магистратите.

— Моят клиент подозираше, че подобни важни документи ще „изчезнат“ преди процеса. — Каза го с едва прикриван гняв. — Но ние имаме свидетел, който е присъствал на търга и може да потвърди законната продажба в полза на Антонид.

Свидетелят стана. Юлий го позна веднага — беше един от онези, които седяха около Катон в сената, висок слаб мъж с оредяла коса.

— Казвам се Публий Тенелия. Мога да свидетелствам за законността на продажбата.

— Може ли да разпитам този мъж? — попита Юлий и пристъпи напред, след като получи позволение. — Ти беше ли свидетел на целия търг? — обърна се той към Тенелия.

— Да, бях. От началото до края.

— Видя ли договор за продажба, написан на името на Антонид?

Мъжът се поколеба.

— Видях… името.

Погледът му беше нервен и Юлий разбра, че лъже.

— Значи си видял документа за малко? — настоя той.

— Не, видях го съвсем ясно — отвърна мъжът по-уверено.

— Каква сума плати Антонид?

Руф се усмихна. Номерът нямаше да мине — свидетелят беше грижливо подготвен за подобни въпроси.

— Хиляда сестерции — отвърна триумфално мъжът.

Усмивката му изчезна при внезапните подигравателни викове, долитащи от тълпата извън съда. Много глави се обърнаха към струпаните плебеи и Юлий видя, както и съдиите, че с напредването на процеса улиците са се запълнили с гъсти тълпи. Всяко възможно място беше заето, целият форум беше пълен с хора. Магистратите се спогледаха и преторът гневно стисна уста. Подобна голяма публика увеличаваше възможността да настъпят размирици и той помисли дали да не прати куриер до казармите, за да доведе още войници, които да пазят реда.

Когато тълпата се умълча, Юлий проговори отново:

— Като подготовка за този процес, уважаеми магистрати, накарах да направят оценка на къщата. Ако трябваше да се продаде тази сутрин, купувачът би трябвало да плати около един милион сестерции, а не хиляда. Един пасаж от Дванадесетте таблици има отношение по този въпрос.