Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Покръстването на германските езичници в християнството, както и ислямизирането на неверниците в арабското и турското племенно общество представляват интересно предизвикателство за теорията за спонтанния ред на Хайек. Бегъл преглед на азбучния списък на Хайек не показва нито една препратка към религия, а религията очевидно е решаващ източник на правни норми в еврейските, християнските, индуистките и мюсюлманските общества. Въвеждането на християнството в Европа поражда първия голям прелом в еволюцията на правото след неговото възникване от племенните обичаи. Промяната в правилата на брака и собствеността, предоставила възможност на жените да притежават имущество, не е спонтанен експеримент на някакъв местен съдия или общност, а нововъведение, наложено от могъщата институция на Католическата църква. Църквата не просто отразява местните ценности, които са доста по–различни; нито Източната църква, нито мюсюлманските религиозни власти не се опитват да променят съществуващите родствени правила на своите общества по подобен начин. Самата Църква разбира, че тя не само потвърждава обичайното право – както казва папа Урбан II на графа на Фландрия през 1092 г.: „Твърдиш ли, че досега си вършил само това, което е в съгласие с древния обичай на земята? Все пак би трябвало да знаеш, че Създателят е изрекъл: Моето име е Истина. Той не е казал: Моето име е Обичай."
Вторият основен прелом в развитието на английското право е въвеждането на самото англосаксонско право. То не възниква като някаква спонтанна еволюция на обичайното право. То е тясно свързано с възхода на ранната английска държава и е зависимо от държавната власт за своето окончателно надмощие. Всъщност провъзгласяването на единен общ закон на територията на цялото английско кралство е основният инструмент за разширяването на държавната власт през периода след нормандското нашествие. Големите юристи Фредерик Мейтланд и Фредерик Полок описват произхода на англосаксонското право по следния начин:
Обичаят на кралския двор е обичай на Англия и става общо право. Колкото до местните обичаи, кралските съдии изразяват с общи фрази своето уважение към тях. Не наблюдаваме никакви симптоми на някакво съзнателно желание за изкореняването им. Въпреки това, макар да не са унищожени, по–нататъшното им развитие е под контрол. Особено по отношение на всички процедурни въпроси кралският съд, който вече има пълен контрол над всички други съдилища, приема своите правила за единствено справедливи.
Този процес не може да бъде разбран без преценка на ролята на ранните европейски крале. Кралете през XI в. не са териториални владетели, а по–скоро нещо като първи сред равни в един децентрализиран феодален порядък. Монарси като Уилям I или Хенри I прекарват по–голяма част от живота си, обикаляйки кралството си, тъй като това е единственият начин да упражняват своята власт и да общуват с поданиците си, които са се оттеглили в изолирани общности по села и феодални имения. Една от основните услуги, които кралят може да предостави, е да действа като апелативен съд, когато поданиците не са доволни от правосъдието на местните сеньориални и феодални съдилища. Кралят от своя страна е заинтересован от разширяването на правораздаването на своите съдилища, тъй като техните услуги му се заплащат. Обжалването пред кралския съд увеличава също така престижа на монарха, който може да подкопае авторитета на местния владетел, като отхвърли някое негово съдебно решение.
В началото съществува конкуренция между различните видове съдилища за упражняване на съдебна дейност, но с течение на времето кралските съдилища налагат надмощие. Те са за предпочитане пред местните съдилища поради редица причини. Пътуващите кралски съдилища се възприемат като по – безпристрастни, защото имат по–малко връзки със страните в съдебния процес от сеньориалните съдилища, а имат също така определени процесуални преимущества като способността да задължават граждани да участват като съдебни заседатели. С течение на времето те извличат полза от икономии от мащаба и обхвата. Правораздаването изисква персонал, компетентност и образование. Първите национални административни апарати са набирани от кралските съдилища, които започват да съставят обичайни правила и да създават система от прецеденти, за което писмените умения са очевидна необходима предпоставка. С всяко изминало десетилетие броят на специалистите по прецедентно право се увеличава, които впоследствие са назначавани като съдии из кралството.