За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но да се създава такова учреждение в монархическа държава е неразумно, тъй като тук то не би имало друг ефект, освен да облекчи разкоша от тежкото бреме на налозите. Но така ще се премахне и единствената облага, която разкошът доставя, и единственото ограничение, което може да се достигне при такова държавно устройство.
Глава XII
За свободата на търговията
Свобода на търговията не значи да се даде право на търговците да правят каквото си щат; това по-скоро би било робство на търговията. Онова, което притеснява търговеца, не може заради това само да бъде притеснение и за търговията. Тъкмо в свободните страни търговецът среща безброй ограничения; и тъкмо там неговите пътища биват пресичани най-много.
Англия забранява да се изнася нейната вълна; тя иска въглищата да се доставят в нейната столица по море; тя разрешава да се изнасят нейните коне само скопени; корабите от нейните колонни, които търгуват с Европа, са длъжни да хвърлят котва в нейните пристанища. Тя ограничава търговеца, но го ограничава в полза на търговията.
Глава XIII
Какво разрушава свободата
Където има търговия, има и митници. Предметът на търговията е износът и вносът на стоки в полза на държавата; предметът на митниците е облагането с мито на износа и вноса също в полза на държавата. Следователно държавата трябва да заема неутрално положение между своята митница и своята търговия и да прави така, че те да не си пречат една друга; при това положение може да има свобода на търговията.
Откупната система разрушава търговията чрез своите несправедливости, чрез своите принуждения, чрез прекомерните налози; но освен всичко това тя ги разрушава и чрез затрудненията, които поражда, и чрез формалностите, които налага. В Англия, където митниците са в определена система, търговията се води с изключителна лекота; един подпис само може да реши най-важните дела; на търговеца не се налага да губи безкрайно много време, да има подръка специални посредници, за да пресече или удовлетвори всички изисквания на откупчиците.
Глава XIV
За търговските закони, които забраняват конфискацията на стоки
Великата харта на англичаните забранява да се вземат и конфискуват по време на война стоки, принадлежащи на чужди търговци, като се изключат случаите на репресалии. Чест прави на английската нация, че е направила от това един от членовете на своята харта на свободата.
Испания по време на войната си с Англия през 1740 г. е издала закон, който под страх от смъртно наказание е забранявал да се внасят английски стоки в испански земи; същото наказание се предвиждало и за тези, които внасят в Англия испански стоки. Подобно разпореждане мисля, че може да се срещне само в законите на Япония. То е противно на нашите нрави, на духа на търговията и руши онази хармония, която трябва да съществува в съответствие с наказанията; то обърква всички понятия, като превръща в държавно престъпление простото нарушение на полицейските правила.
Глава XV
За лишаването от свобода за дългове
Солон е издал в Атина закон, който отменял практиката на лишаване от свобода за дългове. Той е заимствувал този закон от Египет; законът е бил създаден от Бохирис и възобновен от Сезострис.
Този закон е много подходящ за обикновените граждански дела; но ние имаме основание да не го прилагаме към търговията. Пред вид на това, че търговците са задължени да поверяват големи суми за често много кратки срокове, да дават и да получават обратно тия суми, необходимо е техните длъжници да изпълняват задълженията си в определени срокове; а това предполага и лишаване от свобода за дългове.
По делата, произтичащи от обикновените граждански договори, законът не трябва да разрешава лишаване от свобода, защото за него свободата на гражданина е по-скъпа от удобството на другия гражданин. Но при споразуменията, произтичащи от същността на търговията, законът трябва да цени повече общественото удобство от свободата на отделния гражданин; това, разбира се, не пречи да се правят изключения и ограничения, които хуманността и добрият ред изискват.
Глава XVI
Един чудесен закон
Женевският закон, който не допуска заемане на държавни длъжности и даже участие в Големия съвет на деца, родителите на които са умрели, без да си изплатят дълговете и самите те не са погасили тия дългове, е един чудесен закон. Той има този ефект, че внушава доверие към търговците, към управляващите, дори към самата република. Доверието към отделното лице увеличава още повече силата на общественото доверие.