Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Защото няма да продължи дълго — отвърна с тъга Кейтлин. — Защото са рицари на лятото, а зимата иде.

— Грешите, лейди Кейтлин. — Бриен я изгледа със сините си като бронята й очи. — За такива като нас зимата никога няма да дойде. И да умрем в битка, ще ни възпеят, а в песните лятото е вечно. В песните всички рицари са галантни, всички девици са красиви, а слънцето винаги блести.

„Зимата иде за всички нас — помисли Кейтлин. — За мен тя дойде, когато умря Нед. И за теб ще дойде, дете, и то много по-скоро, отколкото би ти се искало.“ Но не намери сърце да го изрече.

Спаси я кралят.

— Лейди Кейтлин — извика Ренли. — Изпитвам потребност от малко въздух. Ще се съгласите ли да се поразходите с мен?

Кейтлин веднага стана.

— За мен ще е висока чест.

Бриен също скочи.

— Ваша милост, дайте ми само миг да си облека доспехите. Не бива да излизате без охрана.

Крал Ренли се усмихна.

— Ако не съм в безопасност посред замъка на лорд Касуел, с цялата ми войска наоколо, един меч ще е без значение… дори вашият меч, Бриен. Седнете и пирувайте. Ако имам нужда от вас, ще ви повикам.

Думите му, изглежда, поразиха момичето по-силно и от най-жестокия удар този следобед.

— Както желаете, ваша милост. — Бриен седна и сведе очи. Ренли хвана Кейтлин под ръка и я изведе от залата край клюмналия страж, който се изправи толкова бързо, че за малко не изтърва копието си. Ренли само го потупа по рамото и прие провинението с шега.

— Насам, милейди. — Кралят я преведе през ниска врата и после по стръмното стълбище. Когато започнаха да се изкачват, каза: — Случайно сир Баристан Селми да е с вашия син в Речен пад?

— Не — отвърна озадачено тя. — Той не е ли вече при Джофри? Беше лорд-командир на Кралската гвардия.

Ренли поклати глава.

— Ланистърите му казали, че е твърде стар и дали плаща му на Хрътката. Казаха ми, че напуснал Кралски чертог с клетва да постъпи на служба при истинския крал. Плащът, който Бриен пожела днес, го пазех за Селми, надявайки се, че може да ми предложи меча си. Но след като не се появи в Планински рай, помислих, че е отишъл в Речен пад.

— Не съм го виждала.

— Беше стар, наистина, но все още добър мъж. Надявам се поне да не тръгне срещу мен. Ланистърите са големи глупци. — Изкачиха още няколко стъпала. — В нощта, когато Робърт умря, предложих на вашия съпруг сто меча и го подканих да вземе под властта си Джофри. Ако ме беше послушал, сега той щеше да е регентът и нямаше да се наложи да претендирам за трона.

— Нед ви е отказал. — Никой не й го беше казал.

— Беше се заклел да закриля децата на Робърт — каза Ренли. — На мен ми липсваше силата да действам сам, така че когато лорд Едард отхвърли предложението ми, не ми остана избор освен да избягам. Ако бях останал, сигурен съм, че кралицата щеше да се погрижи да не надживея много брат си.

„Ако беше останал и подкрепил Нед, той може би все още щеше да е жив“ — помисли с горчивина Кат.

— Вашият съпруг ми допадаше много, милейди. Знам, че беше верен приятел на Робърт… но не беше склонен да изслуша човек и беше непреклонен. Вижте, искам да ви покажа нещо. — Бяха стигнали горната площадка на стълбището. Ренли отвори една дървена врата и излязоха на покрива.