Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Все още замаяна, Шимейн се сгуши в силните ръце на своя съпруг. Искаше й се да остане така завинаги. Гейдж я притискаше към себе си, обсипваше с нежни целувки, устните й, клепките й, чело той, и се наслаждаваше на копринената мекота на гърдите й, долепени до неговите, и на божественото усещане за топлото гнездо, приютило неговата мъжественост.
Когато най-после се откъснаха един от друг, Гейдж загърна чаршафа като пашкул около тялото на Шимейн и я остави да седи на стола, подпряла брадичка на коляното си. После отиде до умивалника, изми се набързо и се зае да носи кофи с вода за ваната. Очевидно голотата му наистина не го смущаваше, а това изкушаваше Шимейн да го наблюдава съсредоточено и изучаващо. Познанията й се увеличаваха с всеки изминал миг, но когато той се обръщаше към нея, тя неизменно отместваше поглед, защото не искаше съпругът й да разбере за безсрамния й интерес към мъжките му навици и частите на тялото му.
Най-после ваната беше готова и Гейдж се върна до стола, на който седеше невестата му.
— Ваната ви очаква, милейди — каза той, като я изправи на крака. — А съпругът ви гори от нетърпение да я сподели с вас.
Шимейн се спря, за да оправи чаршафа, но Гейдж хвана ръката й.
— Прекалено си хубава, за да се криеш под покривало, Шимейн. Освен това искам да те гледам. А ти не искаш ли същото?
Въпреки ярката червенина, обагрила цялото й лице, тя кимна.
— Да! Много искам!
— Тогава се чувствай свободна да ме гледаш колкото пожелаеш — усмихна се той. Сетне хвана ръката й и я плъзна по стегнатото си тяло. — Приятно ми е да го правиш.
— И на мен ми е приятно да го правя — промълви Шимейн, опиянена от плавните движения на ръката му, която продължаваше да направлява нейната в изкуството на любовните ласки.
— Виждате ли, мадам? — прошепна задъхано Гейдж. — Аз съм просто парче глина във вашите ръце.
— Не глина — възкликна тя, — а мощен дъб.
— Тогава ела, малка птичко, и кацни на клона ми — каза той с мамещ глас, като притисна устни до слепоочието й.
— Ами къпането във ваната?
— Ще му се насладим напълно, мадам, защото тъкмо там мощният дъб ще бъде повален от една малка птичка.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Възторженото чуруликане на птичките в клоните на високия бор до прозореца на спалнята разбуди младоженците още в зората на първия им ден като съпрузи. Когато Гейдж се размърда зад гърба й, Шимейн се усмихна сънено, стоплена от приятното усещане за коравото му, мускулесто тяло до своето. Лежеше на една страна, сгушена в люлката на голите му обятия, преплела нозе с неговите. След като бе носена не повече от няколко минути, новата й нощница беше захвърлена небрежно на стола, върху който снощи съпругът й бе оставил собствените си дрехи. Завити само с тънките чаршафи, телата на двамата бяха топли, също като чувствата, които изпитваха един към друг.
— Колкото и да ми се иска да остана в леглото и отново да те направя своя, любима — прошепна Гейдж до ухото й, — трябва да напусна този блажен пристани да се погрижа за обичайните си сутрешни задължения.
Шимейн се притисна към него. Не искаше да я оставя.
— Не спахме кой знае колко.
— Да, доста време прекарахме във ваната, но какво е сънят в сравнение с блаженството, което изпитахме? Все още виждам прекрасното ти мокро тяло, окъпано в светлината на свещите — всички тези блестящи хълмове и сенчести долини, които ме изкушаваха да ги докосвам и вкусвам.
При спомена за страстната нощ от устните на Шимейн се отрони щастлива въздишка. Самата тя си представяше не по-малко ясно великолепното му тяло, на което не бе престанала да се любува през цялото време. Пламъците на свещите го обгръщаха в златен ореол, като подчертаваха всяко мускулче по гърдите, раменете й бедрата му, карайки я да тръпне от възхищение.
— Едва ли би могло да има по-полезен сватбен подарък. И едва ли някога бих направила грешката да си помисля, че брачното легло е единственото място, където се зачеват деца.
— Стига да сме сами, мадам, всяко време и всяко място са подходящи да се любим, все едно дали сме облечени, или голи както майка ни е родила. Обстоятелствата нямат значение. Когато има желание, винаги се намира и начин.
— Това е любопитно твърдение. Ще се постарая да се възползвам от всяка възможност да го проверя — закачливо каза Шимейн.