Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Брат ми — отвърна Елейн преди Нинив яростно да отрече, че не са крали нищо. — Изглежда, че са ми уговорили брак, докато бях извън дома, и са пратили брат ми да ме намери. Нямам никакво намерение да се връщам в Кайриен и да ме омъжат за някой с една глава по-нисък, три пъти по-широк от мен и три пъти по-възрастен. — Бузите й мигом се изчервиха в искрено подобие на гняв. — Баща ми си мечтае да предяви претенции за Слънчевия трон, ако си спечели достатъчно подкрепа. А моите мечти са свързани с един червенокос андорец, за когото ще се омъжа, каквото и да казва баща ми. И това, господин Лука, напълно ви стига да знаете за мен, ако не е и много.
— Може и да сте тази, за която се представяте — каза замислено Лука, — а може и да не сте. Покажете ми част от тези пари, които се кълнете, че ще ми дадете. С голи обещания и чаша вино не можеш да купиш.
Разгневена, Нинив извади най-тлъстата кесия и я разклати под носа му, след което веднага я прибра.
— Ще получиш каквото ти трябва, когато потрябва. И стоте марки, след като стигнем до Геалдан. — Сто златни марки! Май щеше да им се наложи да потърсят някой банкер и да използват онези пълномощия, ако Елейн продължава да я кара по този начин.
Лука изпръхтя кисело.
— Не знам дали сте откраднали, или не, но все пак бягате от някого. Няма да си рискувам позорището заради вас, все едно дали е войската или някой кайриенски лорд, който може да дойде да ни гледа. С лорда може да се получи и по-лошо, ако реши, че съм откраднал сестра му. Ще се наложи да се поомесите с нас. — Гадната усмивка отново се появи на лицето му: този човек нямаше да забрави за сребърния петак. — Всеки, който пътува с мен, върши някаква работа, и вие също трябва да правите нещо, за да не се отличавате. Ако другите разберат, че си плащате за пътуването, ще започнат приказки, а това няма да ви хареса. Чистенето на клетките ще свърши работа — конегледачите непрекъснато се оплакват, че трябва да го вършат. Дори ще намеря онзи петак и ще ви го върна като заплащане. Да не каже някой, че Валан Лука не е щедър.
Нинив тъкмо се канеше да му каже най-недвусмислено, че няма да си платят пътя до Геалдан и да работят в същото време, но Том я стисна за ръката. Без дума да каже, той се наведе да събере няколко камъчета от земята и започна да жонглира с тях, шест камъчета в кръг.
— Жонгльори си имам — каза Лука. Камъчетата станаха осем, после десет, и дванадесет. — Не си чак толкова лош. — Кръговете станаха два, пресичащи се. Лука отърка брадичката си. — Може да намеря нещо за теб.
— Мога и огън да гълтам — каза Том и пусна камъчетата. — Да хвърлям ножове. — Той размаха празните си длани, след което извади едно камъче от ухото на Лука. — И да правя още няколко други неща.
Лука бързо потисна широката си усмивка.
— Това за теб става, но какво да правим с другите? — Изглеждаше малко ядосан на себе си, че си позволи да покаже възторг и одобрение.
— Онова какво е? — попита Елейн и посочи.
Двата високи пилона, които Нинив беше видяла да вдигат, сега бяха укрепени с въжета и имаха по една плоска платформа на върха, с въже, здраво изпънато помежду им, дълго над тридесет крачки. От всяка платформа висеше по една въжена стълба.
— Това е уреда на Седрин — отвърна Лука и поклати глава. — Седрин е въжеиграч. Зашеметяващи подвизи на десет разкрача височина. Глупак.
— Аз мога да ходя по него — каза му Елейн. Том посегна към ръката й, докато тя сваляше бонето си, и понечи да пристъпи напред, но се отказа, след като момичето му отвърна с леко поклащане на главата и бърза усмивка.
Лука обаче прегради пътя й.
— Слушайте, Морелин, или както там се казвате, челцето ви може и да е твърде хубавичко за дамга, но шийката ви е още по-хубава, за да се скърши. Седрин знаеше какво прави, но го погребахме само преди час. Затова всички са по фургоните. Разбира се, снощи той пи много, след като ни натириха от Сиенда, но съм го виждал да ходи по въжето с корем, пълен с ракия. Виж какво ще ти кажа. Няма нужда да чистиш клетките. Ще се преместиш в моя фургон и ще кажем на всички, че си ми любимата дама. Само наужким де. — Лукавата му усмивка подсказа, че се надява да не е само наужким.
Усмивката, с която Елейн му отвърна, го попари като слана.
— Сърдечно благодаря за предложението ви, господин Лука, но ако благоволите да се отместите… — Наложи му се, иначе щеше да го прегази.
Джюйлин замачка тъпата си цилиндрична шапка в ръце, след което я нахлузи на главата си, докато тя започна да се изкачва по една от въжените стълби, без да се затруднява от фустите си. Нинив знаеше какво прави момичето. Мъжете също трябваше да са се досетили, Том поне със сигурност, но въпреки това той изглеждаше готов да се затича и да я прихване, ако падне. Лука пристъпи по-наблизо, сякаш същата мисъл се въртеше и в неговата глава.