Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Не че не го вярвам, Том — каза Нинив, — но как си успял да го научиш? Не мога да си представя, че някой Бял плащ просто ти го е казал.
— Твърде много хора приказват за това, Нинив. В Тийр имало Лъжедракон. За тях нямат значение никакви пророчества за падането на Тийрския камък и за Каландор. Та този човек бил опасен и държавите трябвало да се обединят, както е било в Айилската война. А кой е по-добър да ги поведе срещу този Лъжедракон от Педрон Ниал? Щом толкова много езици повтарят едно и също, значи същата мисъл се върти в главите на по-горните. А в Амадиция дори Айлрон не изказва мисъл, без да се е допитал първо до Ниал.
Старият веселчун, изглежда, почти винаги успяваше да подреди различните слухове и клюки и да стигне до верните отговори. Не, не веселчун. Тя не биваше да го забравя. Каквото и да твърдеше сега, той е бил дворцов бард и вероятно беше виждал дворцови интриги, а може би и сам се бе въвличал в тях, щом е бил любовник на Мургейз. Тя го изгледа накриво — това сбръчкано лице с рунтави побелели вежди, дългите мустаци, бели като косата му. Вкусът на някои жени беше непредсказуем.
— Не че не трябваше да очакваме нещо подобно. — На нея самата изобщо не беше й хрумвало. А трябваше.
— Майка ще подкрепи Ранд — заяви Елейн. — Сигурна съм. Тя знае Пророчествата. И има също толкова влияние, колкото Педрон Ниал.
Поне последното Том го отхвърли с леко поклащане на главата. Мургейз владееше една богата страна, но Бели плащове имаше навсякъде и отвсякъде. Нинив си даде сметка, че ще се наложи да се вслушва по-внимателно в думите му. Навярно той наистина знаеше много неща, а не само се правеше на многознайко.
— Значи мислиш, че трябваше да оставим Галад да ни придружи до Кемлин?
Елейн я изгледа твърдо.
— Не, естествено. Преди всичко, не можехме да сме сигурни, че точно това ще е неговото решение. И освен това… — Тя като че ли си заговори сама, потънала в спомените си. — Освен това, ако майка наистина се е обърнала срещу Кулата, предпочитам сега-засега да разговарям с нея чрез писма. Тя спокойно може да ни задържи в палата, за наше добро. Може и да не е способна да прелива, но не искам да се опитвам да тръгна срещу нея преди да съм станала пълна Айез Седай. Ако въобще и тогава го направя.
— Силна жена — отрони Том. — Мургейз много бързо би те научила на обноски, Нинив. — Тя отново му отвърна със звучно сумтене; тази разплетена коса върху раменете й хич не ставаше за дърпане — но старият глупак само й се ухили.
Слънцето се бе издигнало високо, когато стигнаха до менажерията, все още на стан където я бяха оставили, сред поляната край пътя. В застиналата жега дори околните дъбове изглеждаха повехнали. С изключение на конете и на грамадните сиви глиганоконе всички животни бяха прибрани в клетките и хората също не се мяркаха навън — явно се криеха из фургоните, които не се различаваха особено от техния. Появи се Валан Лука, пак с тъпата си пелерина от червена коприна.
Този път ги нямаше цветистите речи, както и щедрите поклони с развяната пелерина. Очите му се разшириха, когато разпозна Том и Джюйлин, и се присвиха към фургона зад тях. Наведе се да надникне под дълбоките бонета и усмивката му не беше никак учтива.
— Виж ти, слязохме ли вече на земята, милейди Морелин? Или може би никога не сме били нависоко. Откраднахме една карета и малко дрешки, нали? Е, не бих искал да видя това хубаво личице дамгосано. В случай, че не знаете, точно това правят тук, ако не ви направят и нещо по-лошо. Та след като, както изглежда, са ви открили — иначе нямаше да бягате, нали? — бих ви препоръчал да бягате колкото може по-бързо. Ако си искате обратно сребърния петак, той е някъде нагоре по пътя. Хвърлих го след вас и може да си остане там чак до Тармон Гай-дон, все ми е едно.
— Искахте благодетел — каза Нинив, докато той обръщаше гръб. — Ние можем да ви бъдем благодетели.
— Вие ли? — озъби се той. Но се спря. — Дори няколко откраднати монети от кесията на някой лорд да ми свършеха работа, няма да приема крадени…
— Ние ще ви платим разходите, господин Лука — намеси се Елейн с хладно високомерен тон, — и още сто златни марки отгоре, ако можем да пътуваме с вас до Геалдан и ако се съгласите да не спирате никъде, докато не стигнем границата. — Лука я зяпна и облиза с език пресъхналите си устни.
Нинив тихо простена. Сто марки, при това златни! Сто сребърни със сигурност биха покрили лесно разходите му до Геалдан, че и оттатък, каквото и да ядяха тези тъй наречени глиганоконе.
— Откраднали сте толкова много? — изрече предпазливо Лука. — Кой ви гони? Няма да рискувам с Белите плащове или с войската. Те ще ни натикат всички в затвора и сигурно ще убият животните.