Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Кубрат му отвърна със своя предишен глас на вожд, свикнал да повелява, а не да се съгласява. И каза:
— Твоите конници не са оставили памет след себе си, защото са рушили, а не са градили. Защото са искали война, а не мир.
Жрецът каза:
— Конниците са вълни. Те идват и си отиват. Нима вълната гради?
Кубрат отговори:
— Този олтар е бряг на тези вълни и бряг на твоя океан. Тук е пустинният златен пясък, на който твоите вълни са изхвърляли остатъците от хиляди крушения. Чу ли — хиляди крушения, жрецо.
Жрецът каза:
— Нима животът не е непрестанна езда срещу смъртта? Как искаш да посрещнеш смъртта — като пълзиш по земята след ралото, или като яздиш с меч в ръката?
Кубрат изрече:
— Искам вечност не за себе си, а за своя народ.
И жрецът изрече:
— Народите са мимолетни като хората. Те са сухи листа, развени от прищевките на боговете.
След това Кубрат замълча. И като прекрачи през ниския огън, бавно отиде встрани, към подножието на скалата, където лежаха три пълни кожени меха. А никой не ги беше и забелязал. И ханът седна на единия мех, та сложи лакти върху колената си, а брадата си върху дланите. И сега, когато върху него не играеше жълто-червеното сияние на златото, хан Кубрат отново стана бял като облак.
И огънят съскаше, и скалата глухо тътнеше, и от мрака върху лицата на тримата синове лъхаше ту топъл дъх от пламъци, ту студено дихание от мрака — сякаш там някой се беше спотаил и чакаше отговора на хана.
Хан Кубрат каза:
— Баяне, ела и вземи този мех.
А големият син прекрачи и се наведе над меха. Изви се като лък, изпращяха ризницата му, костите му, мишците му — но мехът не мръдна.
Кубрат повели:
— Помогнете му!
И двамата по-млади синове пристъпиха. Аспарух хвана изпънатата затоплена кожа и усети, че тя е налята с метал. И тримата братя заедно мръднаха кожения мех към пламъците.
Кубрат каза:
— Баяне, отвори меха.
И Баян развърза стегнатата с ремък шия на меха, та пъхна в гърлото ръката си. И като отвори извадената си шепа, в нея лежаха десетина изкорубени медни монети — потъмнели, та почернели. И някои бяха зеленясали, а някои бяха слепени една с друга. А редом със сиянието на живото злато тези медни монети приличаха на шепа угаснали въглени.
И Кубрат запита:
— Колко си взел?
Баян преброи и каза:
— Дванадесет.
Кубрат изрече:
— Ти държиш в дланта си дванадесет болгарски шатри. В твоята ръка са огнищата — с дима и пламъците, голите дечурлига край пламъците, гордия конник и конете му. Всяка нова болгарска шатра дава по една медна монета, за да се знае колко семейства брои нашето племе. Ако преброиш монетите в трите торби, ти ще знаеш колко шатри брои болгарското племе. Така ли е, жрецо?
А жрецът все още стоеше в огнения пръстен, в нозете на Каменния конник. И отговори:
— Така е.
Кубрат рече:
— Синове мои, три седмици не съм отворил уста, за да приема храна — нито чиста, нито нечиста. На седмия ден спря да ме мъчи тялото — забравих, че имам ръце и нозе, станах безплътен. На четиринадесетия ден спря да ме мъчи духът — и аз забравих честолюбие, жажда за власт и почит. На двадесет и първия ден забравих, че съм човек, и се усетих слят с тревите, камъните и небето. Днес е двадесет и вторият ден. Никога до днес умът ми не е бил по-бистър. Слушайте и запомняйте. Когато станах хан, тези монети се събираха в една торба. А бях хан четиридесет години — и почти всички прекарах в мир. И мирът роди другите две торби. Други десетки хиляди монети, стотици хиляди хора. Заради тези нови две торби, пълни с медни монети, чужденците нарекоха земята ни Велика Болгария. Заради тези три торби медни монети, а не заради златото са дошли пратениците на три народа — на хазари, ромеи и славяни. Гледайте двете съкровища и избирайте. Златото значи война — ще рече, бедствие. А нещастието възвишава десните. Медните монети са родени от мира, а мир ще рече радост. И радостното дело възвишава левите. Синове мои, изберете лявата страна. Казвам ви с устата на мъдреца: „Нека да се направи така, че хората отново да връзват възли. Нека да се направи съседните царства взаимно да се гледат и взаимно да си слушат пеенето на петлите и лаенето на кучетата. И нека хората не се скитат от едно на друго място до края на дните си.“ Аз казах…
И жрецът се поклони — може би с почит, а може би с присмех, та изрече, стъпил върху студената клада на златното съкровище:
— Велики хане, боговете са те наградили да се слееш с всемирната душа. Ала ти трябва да се върнеш в тленното си тяло, защото трябва да действаш. Бездействието е мъдрост за мислителя, но е безумие за владетеля. Ти говориш с притчи, а навън чакат пратеници на три народа. Те искат отговор.