Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)

В бялата кожа лежеше колчан с десет пречупени стрели, които бяха свещените знаци на оногурите. Защото „оно“ бележи десет, и „гури“ бележи стрели, но „оно“ означава и „много“, и „голямо“, и „велико“. А „гури“ означава и „стрелци“, и „мъже“, и „братя“. Така всъщност оногури може да се прочете като „десетте стрели“, но то означава и „големите братя“. Названията утигури и кутригури също означават числа на колена, но всъщност се четат „малките братя“ и „най-малките братя“. И названията на племената са многозначни, тъй както е многозначно всичко на този свят, защото в една златна купа можеш да пиеш кумис, можеш да счупиш с нея главата на врага си, а можеш да справиш в нея и нуждата си.

А десетте древни стрели бяха събрани в един колчан преди повече от тридесет века в нощта, в която десет колена на оногурите решили да се обединят. И стрелите бяха пречупени, защото първият вожд на оногурите — не казвам името му, тъй като след него трябва да изредя имената на баща му и дедите му и всеки ще скочи от могилата си и ще викне: „Кажи за мене, кажи за мене!“ — този първи вожд дал на всеки старейшина колчан с десет стрели и го накарал да ги пречупи. И след като никой не успял, той счупил стрелите една след друга. После тази легенда разказваха за Кубрат, но то не е вярно, стрелите ги пречупил първият оногурски вожд.

А утигурите имаха в сивата вълча кожа шепа черни въглени — от първите свещени огньове, край които се събрал съветът на утигурските родове и решил да избере общ вожд.

А в черната вълча кожа лежаха свещените знаци на кутригурите — стрела, секира, стиска суха трева и палешник. Легендата разказва, че когато дошли на Кавказ, кутригурите имали само три свещени вещи, подарени от Тангра — без ралото. Според жреците на Конника ралото било свещена реликва на скитите и кутригурите го взели от тях. Но кутригурите не даваха дума да се издума за ралото, колкото и да се гневяха жреците на Коня. И се наричаха трите племена „големи“, „малки“ и „най-малки“, защото оногурите се редяха в общия строй на бойната конница в средата, а другите две племена се редяха отляво и отдясно. И оногурската световна посока беше юг, а югът е главната световна посока на болгарите. Тъй, когато гледаш на юг, оногурите са към пладне и утигурите са към изгрева, а кутригурите към залеза.

Освен свещените знаци на племената всеки род имаше свещен знак — и оногурите брояха сто и два рода и към тях двайсет и седем рода хуни; и утигурите брояха осемдесет и един рода и към тях трийсет рода с кавказки корен; а кутригурите бяха най-многобройни, та имаха сто четиридесет и четири рода и четиридесет и осем рода от разни конни племена — авари, угри, забендер, тарниах и котзагир.

Тук бяха и свещените знаци на болгарските племена барсали и савири, но тези знаци щяха да потънат в прах и забвение, защото конниците приемаха кръста.

И в новата си родина по степите край Черно море трите главни болгарски племена се построиха в своя дядовски боен ред, та болгарският народ легна като сянка на орел върху степта — тялото на орела край Волга и Дон с клюн на юг, а това бяха оногурите; лявото крило на орела, извито край Кубан с махови пера по Кавказ — това бяха утигурите; дясното крило край Днепър и Днестър с разпилени пера край Тиса и дори По — това бяха кутригурите.