Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
И досега изпълняваше танцовото си шоу от време на време, но само за един мъж. Австралиецът имаше апартамент в Лондон, където още ходеха редовно, с пилон за стриптийз направо в спалнята. Беше много по-удобно така — да танцуваш за публика от един човек. Никакви двойни смени, никакви закъснели плащания, никаква опасност да се натъкнеш на психопати. Но колкото сигурно и неусложнено да беше новото й положение и то криеше опасности. Стига да продължи да прави своя мъж щастлив, той ще й се отплаща щедро, ще й дава всичко. Но спре ли да го задоволява, той вече няма да има нужда от нея и загубата ще е огромна. Затова Роксана правеше всичко възможно той да вижда само и единствено нея.
Предния ден бяха вечеряли в прочут рибен ресторант и той я бе представил на няколко свои приятели, сами мъже също в командировки. На масата имаше един германец, изпълнителен директор на някаква фармацевтична фирма, висок красив мъж, някъде на шейсет и пет-шест години, който явно й хвърли око. Двамата веднага намериха общ език, зарадвани, че имат еднакви интереси — руската литература. В края на основното ястие Роксана бе очаровала всички с ослепителната си усмивка, с жизнеността и умните си реплики. Докато им поднасяха десерта, германецът се наведе към австралиеца и каза достатъчно високо, за да го чуе и тя:
— Такъв ум в такова тяло. Истинска перла. Голям късметлия си, приятелю.
Любовникът й отметна глава и се усмихна едва-едва, но Роксана видя, че е подразнен, а може би просто ревнуваше. В тоалетната тя отдели повече от обичайното време да освежи грима си и доволна от уменията и пъргавия си ум, си намигна в огледалото. Това беше най-красивият комплимент, който бе получавала някога, ето защо, горда и поласкана, Роксана го носеше като медал.
Между двата шезлонга на балкона имаше телескоп, който любовникът й бе поръчал да доставят в стаята преди пристигането им. За да гледаме невероятното небе над пустинята, бе обяснил. Но Роксана, както и всички управители на хотели по света, където бизнесменът отсядаше, знаеха, че той предпочита да наблюдава неща, по-земни от Луната и Млечния път. Навикът беше лош и очевидно стар. Роксана се питаше дали жена му знае. Дали е наясно, че където и по света да ходи съпругът й, било то в Шанхай, Париж, Делхи или Москва, той прави всичко възможно да си осигури трите неща, без които не може: телескоп, тютюн и, както сам се изразяваше, цици.
Нищо не го възбуждаше така, както възможността да зърне с телескопа жена — непозната и недосегаема жена, която се съблича, усамотена в жилището си. След тежък ден на професионални срещи и официални разговори той се прибираше в хотелската стая — задължително на висок стаж, — сипваше си уиски, сядаше на терасата, балкона или на прозореца и цял час оглеждаше с телескопа града. Макар и рядко да се натъкваше на нещо възмутително, все откриваше гледки, заслужаващи да се видят: мъж и жена, които се любят зад дръпнати до средата завеси, вдовица, която си взима душ с отворен прозорец на банята, нечий друг личен свят, в който той можеше да надзърне.
Докато гледаше през телескопа, бизнесменът изпиваше до дъно уискито и мастурбираше, но никога не свършваше. Това бе предназначението на циците, които водеше със себе си. И тук на сцената се появяваше Роксана. Бизнесменът обикновено беше бърз и груб и не се съобразяваше с нея. След хубаво чукане обичаше да пуши пура, лукс, който жена му не му разрешаваше, защото му вреди на здравето.
Той, нейният любовник, бе човек на настроенията Роксана знаеше, че трябва да го докосва с кадифени ръкавици и винаги да се съобразява с прищевките му.
— Как е приятелчето ми за чукане? — питаше австралиецът, след като се прибереше вечер от работа и я сграбчеше за хълбоците.
Тя мразеше да я нарича така, но се смееше, сякаш от години не е чувала по-забавна шега. Дори когато бе видимо разстроен или ядосан, австралиецът се държеше като палав ученик. Обичаше да й погажда номера, някои от които стигаха твърде далеч.
Веднъж например я закачи с белезници за таблата на леглото, игра, на която понякога играеха, но после, вместо да влезе в банята, както й каза, се измъкна от стаята, за да отиде на официална среща. Върна се след три и половина часа — време, което Роксана прекара гола и уплашена, в колебания дали да се обади на рецепцията и да повика някого на помощ въпреки позора да я видят в този вид, или да изчака смирено любовника си, а нуждата да отиде до тоалетната растеше, докато накрая тя не издържа и се подмокри.