Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
От лицата на двамата капеше пот, ризите им бяха подгизнали. Дъхът им бързо свършваше в душната, затворена стая в топлата лятна нощ.
Ру се вгледа внимателно в Дънкан, за да улови някакъв признак, че променя стила или че се е уморил. Безсилната ярост на Дънкан се усилваше, защото макар да бе побеждавал редовно Ру в тренировките, този път дребният мъж дори като че ли печелеше леко надмощие.
Блъскането по вратата ги предупреди, че е дошъл Самюъл.
— Госпожице! — извика той.
— Нападнаха ме! — изпищя тя. — Рупърт Ейвъри се опитва да ме убие. Братовчед му Дънкан ме брани. Разбий вратата!
Миг след това заблъскаха по вратата.
Кочияшът и поне още един слуга блъскаха с рамене. Ру знаеше, че вратата е от тежък дъб и е заключена с тежко желязно резе — нали лично я беше заключвал толкова пъти. Щеше да им се наложи да потърсят таран — раменете им нямаше да издържат.
После мерна някакво бързо движение и разбра, че Силвия се опитва да притича от леглото и покрай него, за да отвори. Той отскочи назад и замахна към нея. Тя изпищя и отстъпи.
— Не бързай толкова, любов моя — изпъшка той. — Двамата с теб имаме сметки за уреждане.
Дънкан изкрещя, хвърли се напред и изтласка Ру към другата страна на леглото, срещу Силвия. После погледна към вратата, сякаш преценяваше шанса си да я отвори. Сабята на Ру изсвистя и върху бялата копринена риза на Дънкан изби червено петно — острието го беше пернало по дясното рамо.
Ру се усмихна. Знаеше, че макар раната да е малка, шамарът за суетния Дънкан е ужасен. Ру пръв бе пуснал кръв и Дънкан щеше да стане още по-опасен и безразсъден.
Дънкан изруга и започна да напада като обезумял. Отново изтласка Ру до ъгъла, след което замахна с удар, целящ да го посече на две. Ру беше предвидил хода и знаеше, че Дънкан ще действа в обичайния си стил и ще го атакува отдясно. Практиката през годините беше показала, че Ру има навика да отбива вдясно, когато избягва. Ру знаеше, че Дънкан знае това, и понеже това бе единственият му възможен ход, направи неочакваното. Метна се със скок на леглото вляво и се преметна като акробат. По-скоро чу, отколкото видя как сабята на Дънкан се удари в стената. Скочи долу до Силвия, обърна се и видя как Дънкан издърпа оръжието и се хвърли на леглото. Силвия изпищя, измъкна изпод възглавницата кама и замахна към Ру. Неговото внимание беше приковано в Дънкан, но той улови движението с крайчеца на окото си и се сниши. Болка прониза рамото му, след като ударът, замислен за врата му, не улучи и върхът на камата се плъзна в мускула по рамото му и се заби до кокал.
Дънкан отново замахна да посече Ру и той се отдръпна и събори Силвия, която залитна на пътя на замаха на Дънкан.
Двамата мъже замръзнаха за миг, когато сабята на Дънкан се заби дълбоко в хълбока на Силвия Истърбрук. Красивата млада жена, чието лице се бе изкривило от омраза и ярост, изведнъж се вкочани и очите й се разшириха от ужас.
Тя погледна надолу, неспособна сякаш да схване какво е станало, после краката й се подгънаха. Докато Дънкан се опитваше да изтръгне сабята от тялото на Силвия, Ру замахна и го порази право в гърлото.
Очите на Дънкан изведнъж се разшириха — удивлението му не отстъпваше на това на Силвия преди миг. Той залитна, рухна върху леглото, главата му се отпусна върху една от възглавниците на любовницата му, а дланите му посегнаха към гърлото. От шията, устата и носа му потече кръв и той захъхри, мъчейки се да спре кръвта с ръцете си.
Ру се изправи, целият в кръв и пламнал от болка, останал без дъх, и загледа как братовчед му лежи на леглото на Силвия и кръвта му цапа сатенените чаршафи и възглавници. След миг дланите на Дънкан се отпуснаха, главата му се килна наляво, сякаш той се взря в Ру и Силвия, и животът в очите му угасна.
Ру погледна Силвия, която лежеше в краката му, с очи, празни като тези на Дънкан. Ударите по вратата ставаха все по-силни и Ру разбра, че я разбиват с нещо тежко.
Залитна към вратата и извика:
— Отдръпнете се!
Издърпа тежкото резе, отвори я и видя трима слуги — Самюъл, един коняр, чието име не знаеше, и готвача, всички с оръжия в ръце. Готвачът държеше кухненски сатър, но другите бяха със саби.
Ру ги изгледа гневно и каза:
— Отдръпнете се или ще умрете.
Като видяха касапницата зад дребния мъж със сабята в ръка, тримата отстъпиха.
Ру излезе в коридора.
Зад тримата мъже чакаха други слуги, слугини, готвачи, градинари и прочие.
— Силвия е мъртва — каза Ру.
Една от слугините ахна, а друга се усмихна с явно доволство.